— Ще ви пусна, любима. Ще ви отнеса долу — отвърна той, като я притискаше към себе си и я целуваше. Беше силно възбуден и развълнуван.
Без да обръща внимание на протестите на Лилиан и на опитите й да се изтръгне от прегръдките му, той я свали във всекидневната, седна в голямото кресло, продължавайки да я притиска към гърдите си.
— Ох! — въздъхна тя, разбрала, че Франк няма да я освободи, и се отпусна на рамото му. После, като видя изписаната върху лицето му решителност и почувствува обаянието му, се усмихна. — Ако се омъжа за вас, какво обяснение ще дам за постъпката си? — попита примирено тя. — На баща ви? На майка ви?
— Не е нужно да давате обяснения. Това е моя работа. И няма за какво да се тревожите, близките ми нищо няма да кажат.
— Ами моите близки? — каза тя и леко се отдръпна.
— И за вашите близки не се тревожете! Аз ще се оженя за вас, а не за тях. И двамата не зависим материално от никого.
На всяко нейно ново възражение Франк отговаряше с целувки. Беше така настойчив в ласките си, че на нея й бе трудно да устои. Мистър Семпъл никога не беше проявявал подобна страст. Франк пробуждаше у нея чувства, които й бяха непознати досега, и това я караше да изпитва и страх, и срам.
— Е, обещавате ли след месец да се омъжите за мен? — попита радостно той, когато тя най-сетне замлъкна.
— Не, и вие знаете, че не мога да ви обещая! — отвърна развълнувано Лилиан. — Защо тогава ме питате?
— Всъщност какво значение има срокът? Рано или късно това ще стане.
Той вече си представяше колко прекрасна ще изглежда Лилиан в една нова обстановка, защото според него нито тя, нито собственото му семейство знаеха как да живеят.
— Не, не след месец. Нека почакаме. Ще се омъжа за вас, след като… след като твърдо се убедите, че наистина го желаете.
— Ще ви докажа — увери я той и отново силно я притисна към себе си.
— Моля ви, престанете. Причинявате ми болка.
— И все пак — кога? След два месеца?
— Не.
— След три?
— Може би.
— Не признавам никакво „може би“. Решено е.
— Но вие сте още момче.
— Не се тревожете за това. Ще видите какво момче съм аз.
Той сякаш откри някакъв нов свят пред очите й и тя разбра, че всъщност досега не бе живяла истински. Този човек излъчваше душевна сила и могъщество, за каквито нейният мъж не би могъл дори да мечтае. Макар и толкова млад, той притежаваше вече изграден властен характер и непоколебима воля.
— Добре, нека бъде след три месеца — прошепна тя, докато Франк нежно я люлееше в прегръдките си.
ГЛАВА IX
Каупъруд започна банкерската си дейност, като откри малка кантора на Южна Трета улица № 64, и много скоро със задоволство установи, че хората, с които бе поддържал добри делови връзки, не са го забравили. Обикновено той отиваше в някоя фирма, за която знаеше, че има нужда от налични средства, и предлагаше да сконтира нейни полици или да вземе на комисионни начала пуснати от нея облигации с шест процента годишна лихва, а сетне срещу малка комисиона продаваше тези ценни книжа на клиент, който искаше да направи сигурно вложение. От време на време баща му или някой познат му даваха съвети кога и как да извършва дадена сделка. От тези операции обикновено извличаше четири-пет процента печалба. В края на първата година, след като приспадна всички разходи, установи, че има чиста печалба от шест хиляди долара. Това естествено не беше много, но Франк не пропускаше и други възможности за увеличаване на доходите си, като влагаше средства в начинания, които обещаваха добри печалби в бъдеще.
Преди по Фрънт Стрийт да бъде прокарана първата линия на конския трамвай, който все още не беше особено бърз, улиците на Филаделфия бяха задръстени от стотици омнибуси без ресори, които громоляха по едрия калдъръм. Идеята на Джон Стивънсън за двупосочни линии, осъществена в Ню Йорк, вече бе възприета и тук и освен линията по Пета и Шеста улица (трамваите се движеха по едната улица, а се връщаха по другата), която веднага бе станала рентабилна, се проектираха много нови линии, а някои вече се строяха. Градът така бързаше да замени омнибусите с трамваи, както бе бързал да замени каналите с железници. Разбира се, имаше и противници на нововъведението както винаги в подобни случаи. Някои заговориха за монополизъм, а потърпевшите собственици на омнибуси и кочияши гневно негодуваха.
Каупъруд бе твърдо убеден в бъдещето на трамваите и това го караше да рискува и влага всичките си спестени пари в акции на новосъздадените трамвайни компании. Силно желаеше да надникне зад кулисите на този бизнес, но това се оказа трудна работа. Когато се прокарваха първите линии, Франк беше все още твърде млад и нямаше достатъчно здрави връзки във финансовите среди, които биха му дали възможност да проникне в самата същност на работата. Линията по Пета и Шеста улица, която отскоро бе открита, носеше приход от шестстотин долара на ден. Имаше вече готов проект за нова линия в западната част на Филаделфия — тя трябваше да мине по улиците Уолнът и Чесгнът, разработваха се и проекти за линии по улиците В гора и Трета, по Рейс и Вайн, по Спрус и Пайн, по Грич и Коутс, по Десета и Единадесета и така нататък. Финансирането и самото строителство на тези линии се извършваха от неколцина едри капиталисти, които имаха силно влияние в законодателното събрание на щата и за конто не беше трудно да получат разрешение за строителство независимо от енергичните протести на обществеността. Дочуваха се обвинения в корупция. Изтъкваше се необходимостта компаниите да бъдат облагани с пътен данък най-малко от хиляда долара за миля, защото градските улици се считаха за изключително ценна територия. По честен или нечестен път предприемачите все пак успяваха да получат необходимите разрешения и когато хората чуваха какви доходи носи линията по Пета и Шеста улица, бързаха да закупят акции от тези компании. Каупъруд не правеше изключение. Когато се разбра, че ще се прокарват линии по Втора и Трета улица, той веднага вложи пари в строителството, а след това направи същото и за линиите по улиците Уолнът и Честнът. Франк започна да храни смътната мечта един ден да стане собственик на такава линия, но засега все още не виждаше как би могло да се осъществи това, тъй като кантората му в никакъв случай не беше източник на голямо богатство.