Джуд Деверо
Фиона
ПЪРВА ГЛАВА
Южна Англия, август 1502 година
Фиона Чатауърт стоеше на самия ръб на стръмната крайбрежна скала и се взираше като замаяна в развълнуваното море на зелените овесени ниви. Долу в ниското се движеха дребни мъжки фигури, нарамили коси. Неколцина препускаха на коне, а друг водеше впряг волове.
Фиона изобщо не погледна към мъжете. Брадичката й беше гордо изправена. Един силен порив на горещия летен вятър се опита да я събори от скалата, но тя стъпи по-здраво на краката си и не се помръдна от мястото си. Щом онова, което й се бе случило, и страшното, което тепърва предстоеше, не бяха успели да я извадят от равновесие, надали един обикновен тласък на вятъра беше в състояние да й стори зло.
Зелените очи бяха сухи, но гърлото й беше пресъхнало и я болеше ужасно. Вече не можеше да диша от насъбралия се в гърдите й гняв, примесен с неизплакани сълзи. Едно мускулче потрепна бързо на бузата й, когато пое дълбоко дъх и се опита да успокои лудо биещото си сърце.
Надигна се нов, още по-силен вятър и медноцветните коси, пуснати свободно на гърба, се разпиляха на всички страни. При това, без тя да го забележи, от шията й се отдели последната перла и се изтърколи по замърсената червена коприна на роклята. Огърлицата, която беше сложила за сватбата на приятелката си, беше скъсана, косата разпусната и в безредие, лицето й цялото в прах и мръсотия — а ръцете брутално вързани на гърба.
Фиона вдигна глава към небето и когато ярката слънчева светлина обля лицето й, дори не примигна. Откак се помнеше, хората твърдяха, че прилича на ангел. Но никога не беше изглеждала така крехка и неземна, както в този момент, когато вятърът си играеше с тежката блестяща коса, загърнала в златна мантия раменете й, а разкъсаната одежда й придаваше вид на мъченица.
Мислите й обаче бяха твърде далеч от ангелските — или поне от християнската прошка и смирение.
— Ще се боря до последен дъх — промърмори тя с поглед, насочен към небето. Очите й потъмняха и придобиха цвета на смарагд, осветен от луната. — Още не се е родил мъжът, който ще ме подчини на волята си. Ще се боря, каквото и да ми струва.
— Да не би да молиш Бога за помощ? — прозвуча подигравателният глас на мъжа, който я беше вързал.
Бавно, сякаш имаше на разположение цяла вечност, Фиона се обърна към мъчителя си и студенината в очите й го накара да направи крачка назад. И той беше самохвалко като отвратителното чудовище, на което служеше — Панел Уолдънхем; но лакеят ставаше подъл страхливец, когато не можеше да се опре на господаря си.
Джон се покашля нервно, после смело пристъпи напред и я сграбчи за рамото.
— Ти май се смяташ за голяма лейди, но в момента аз съм ти господар.
Тя го погледна право в очите, без да издава нищо от болката, която усещаше; не напразно беше понесла достатъчно физически и душевни болки в краткия си живот.
— Ти никога няма да бъдеш господар — отговори спокойно тя.
В първия момент Джон разхлаби хватката си, но само след секунди преодоля смайването си и я блъсна с все сила. Фиона едва не загуби равновесие, но с почти нечовешка концентрация успя да се задържи изправена и да тръгне напред по права линия.
— Всеки мъж е господар на жените — заговори зад нея Джон. — Само дето тия като теб не искат да го проумеят. На тебе ти трябва силен мъж, който да се качи отгоре ти и да те язди, докато се умориш. Само така ще се научиш кой е господарят ти. Чувал съм много работи за онзи Майлс Аскот и ще ти кажа, че именно той е мъжът, способен да ти даде онова, от което се нуждаеш.
Като чу името Аскот, Фиона се препъна и падна на колене.
Джон се изсмя със злобно задоволство, сякаш беше казал нещо много умно. После спря и безсрамно загледа как Фиона мъчително се изправи на крака, защото ръцете й бяха вързани на гърба, а стъпалата се бяха оплели в полите на роклята.
— Името Аскот разбунва кръвта ти, нали? — подигра се той и я дръпна да стане. После помилва бузата й, мръсните връхчета на пръстите му се плъзнаха по нежната кожа с цвят на слонова кост, по кадифените устни. — Как може прекрасна жена като теб да бъде толкова опърничава? Бихме могли да се позабавляваме малко и лорд Панел няма да научи никога, че сме си поиграли в тревата. Какво значение има кой ще ти бъде първият? Младият Аскот и без това ще ти отнеме девствеността. Каква е разликата дали ще стане днес или утре?
Фиона събра останалата в устата й слюнка и я изхрачи в лицето му. Когато мъжът вдигна ръка, за да я удари, болката заби хиляди остри иглички в измъченото й тяло, но тя избягна умело удара и хукна да бяга. С вързаните си ръце не можеше да напредва достатъчно бързо, затова Джон я настигна много скоро, сграбчи остатъците от полата й, тя политна напред и падна по лице на скалата.