Выбрать главу

Младият мъж слезе от коня и подаде ръка на Фиона; но тя не му обърна внимание и скочи леко на земята. Направи го много внимателно, за да не падне втори път в безсъзнание.

— Готвачът ми е приготвил нещо за хапване — рече с усмивка Майлс, взе ръката й и я поведе към масата.

Фиона издърпа ръката си и разгледа изкусно приготвените ястия. Мънички задушени пъдпъдъци върху легло от ориз, залети със сметанов сос. На друго плато бяха подредени пресни стриди, твърдо сварени яйца в шафранов сос, парченца солена шунка, прясно опечен хляб, риби, пълнени с орехи и лук, печени ябълки, тортички с крем и пудинг с боровинки. Учудването й беше безкрайно и тя забрави за миг сдържаността си, когато се обърна към него с думите:

— Винаги ли пътувате с толкова богати запаси от храна?

Майлс я хвана отново за ръката и когато тя побърза да се освободи, отново й се зави свят и едва не падна.

— Това ядене е приготвено за вас, Фиона — рече той и й помогна да седне. — Няма да ви позволя да гладувате.

— И какво ще сторите, за да ми попречите? — попита уморено тя. — Ще сложите краката ми в нагорещени въглища? Или имате свои собствени методи да принуждавате жените да ви дадат онова, което желаете от тях?

По лицето на Майлс пробяга тъмна сянка, веждите му се сключиха. Той я сграбчи за раменете и я изправи на крака.

— Наистина имам свой собствен метод да наказвам.

Фиона никога не беше виждала този израз на лицето му: в очите му почти не остана сиво, защото запламтяха като два малки сини огъня. Той се приведе към нея, докосна тила й с устни и не обърна внимание на реакцията й, когато тя се скова и се опита да се откъсне от него.

— Имате ли представа колко сте привлекателна, Фиона? — прошепна той съвсем близо до тила й. Устните му се плъзнаха нагоре почти без да докосват кожата, само я облъхваха с топлина, докато дясната ръка милваше разголеното й рамо. Пръстите му се мушнаха бавно под разкъсания плат и погалиха горната част на гърдата й, зъбите му нежно се впиха в крайчеца на ушенцето й. — Много искам да ви прегърна, Фиона — прошепна той толкова тихо, че младата жена повече усети думите, отколкото ги чу. — Много искам да разтопя ледената ви броня. Искам да докосвам и милвам всяка пора на кожата ви. Искам да ви гледам и да направя така, че и вие да ме гледате със същия копнеж, който пламти в моето сърце.

Фиона остана неподвижна, без да се противи на милувките, и както винаги не изпита нищо при това интимно докосване. Поведението му не я отблъскваше, тъй като дъхът му беше свеж и той не й причиняваше болка; но тя не усети нито топлина, нито надигащо се желание, за каквито й бяха разказвали кискащите се момичета в манастирското училище.

— Ако ви обещая да се храня, ще престанете ли да ми досаждате? — попита хладно тя.

Майлс се дръпна настрана и впи изпитателен поглед в лицето й. Фиона се напрегна още повече, защото знаеше от опит, че сега ще я засипе с обидни думи и ругатни. Всички мъже досега бяха реагирали с обиди, когато откриваха, че тя не се е поддала на настойчивите им милувки.

Ала Майлс само се усмихна нежно, помилва още веднъж бузата й и й предложи ръка, за да я настани на трапезата. Тя не обърна внимание на учтивостта му и седна сама, като бързо извърна глава, защото не искаше мъжът да забележи учудването й.

Той я обслужи сам, сложи най-хубавите късчета на красива сребърна чиния и се усмихна, като я видя как се нахвърли на храната.

— Сега сигурно се радвате, че сте ме спасили от гладна смърт? — попита подигравателно тя. — Брат ми ще ви бъде много благодарен, ако ме върнете в добро състояние.

— Няма да ви върна — отговори съвсем тихо Майлс.

Фиона събра всичките си сили, за да скрие страха си, и продължи да се храни.

— Ако ме върнете, Роджър ще плати всеки откуп, който поискате.

— Няма да взема нито стотинка от убиеца на сестра ми — отговори задавено Майлс.

Фиона хвърли на масата пъдпъдъка, който ядеше.

— За втори път чувам тези думи. Аз не знам нищо за вашата сестра!

Майлс вдигна лице към нея и очите му бяха корави като стомана.

— Роджър Чатауърт се опита да отнеме жената на брат ми Стивън, обещана му лично от краля, и когато Стивън излезе на двубой, за да запази годеницата си, брат ви го нападна в гръб.

— Не! — изплака Фиона и скочи от столчето си.

— Стивън победи Чатауьрт на турнир, но отказа да го убие; за да му отмъсти, Роджър отвлече сестра ми, а по-късно и съпругата на Стивън. Той изнасили сестра ми и тя скочи от прозореца, защото не можа да понесе безчестието си.