— Ти, коварна малка мръснице! — изрева разярено мъжът, обърна я по гръб и седна с разкрачени крака върху корема й. — Ще си платиш за това. Опитах се да бъда добър с теб, но ти не го оцени. Заслужаваш си пердаха!
Ръцете на Фиона бяха притиснати под тялото й и макар че събра всичките си сили, за да се овладее, болката извика сълзи в очите й.
— Ти няма да посмееш да ме удариш — проговори с уверен глас тя. — Панел ще узнае за грубостта ти и ще ти даде да разбереш. Мъжете като теб никога не рискуват да изложат на опасност скъпоценната си кожа.
Джон сложи ръце на гърдите й и притисна устни върху нейните, но Фиона не реагира ни най-малко на грубата му милувка. Разочарован, той се отдели от нея и се запъти с гневни крачки към конете.
Фиона седна на камъка и се опита да си възвърне спокойствието. Умееше да крие чувствата си, а сега трябваше да запази силата си за страшната опасност, която беше надвиснала над нея.
Аскот! Името гърмеше в главата й. За всички ужаси в живота й, за страховете и безсънните й нощи беше виновно името Аскот. Един от Аскотови беше виновен, че зълва й Лилиан загуби красотата си и едва не полудя. Друг Аскот беше опозорил големия й брат и предизвикал изчезването на милия й Брайън. Макар и непряко, трети Аскот беше виновен за положението, в което се намираше сега.
Фиона бе на сватбата на приятелката си и случайно чу как един скандално известен прелъстител, когото познаваше отдавна, Панел Уолдънхем, говореше за намерението си да предаде една мила малка певица на свой корумпиран сродник, за да бъде осъдена и изгорена на смърт като вещица. Когато Фиона се опита да спаси момичето, Панел я залови и реши да я предаде в ръцете на Майлс Аскот. Той възприе плана си като извънредно сполучлива шега, но може би нямаше да й стори това зло, ако певицата не бе направила великодушен, но абсолютно безсмислен жест, съобщавайки, че е някаква роднина на един от Аскотови.
Панел върза Фиона, запуши устата й с парцал, уви я в един мръсен стар килим и заповяда на лакея си Джон да я предаде на най-младия Аскот, който беше известен в цялата страна с разврата и безумията си. Фиона знаеше, че младежът е само двадесетгодишен, едва две години по-голям от нея, но е най-лошият от братята Аскот. Дори в манастирското училище, където беше прекарала последните години, се разказваха страшни истории за любовните приключения на Майлс Аскот.
Приятелките й твърдяха, че на шестнадесет години момъкът продал душата си на дявола и бил надарен с тайнствена власт над жените. Фиона се смееше на суеверието им, но не издаваше какво мисли в действителност. Беше убедена, че Майлс Аскот е същият като брат й Едмънд, който се гавреше с младите жени и насила ги принуждаваше да му се покоряват. За срам и позор семето на този Аскот било много плодовито: носеха се слухове, че досега е създал поне сто незаконни деца.
Преди три години едно младо момиче на име Бриджит беше напуснало манастирското училище, за да работи като слугиня в замъка на Аскотови. Красиво момиче с големи тъмни очи и изкусително поклащащи се бедра, Фиона беше много ядосана, защото половината от обитателките на манастира смятаха Бриджит за жертвено агънце, а другата половина й завиждаха като на млада невеста. В деня преди тръгването си момичето остана два часа в килията на игуменката и на вечерната служба всички видяха, че очите му са зачервени от плач.
След единадесет месеца един пътуващ музикант разказа на младите момичета в манастира, че Бриджит е родила голямо, здраво момченце и му е дала името Джеймс Аскот. За никого не беше тайна, че бащата на детето е Майлс.
По примера на приятелките си Фиона беше прекарала много часове в молитви за душата на бедната грешница. Ала дълбоко в себе си не преставаше да проклина всички мъже като брат си Едмънд и Майлс Аскот — зли мъже, които са убедени, че жената няма душа. Които не изпитват болка, когато бият жените и ги насилват или ги принуждават да вършат грехове.
Джон прекъсна мрачните й мисли, като я сграбчи за китките и я изправи на крака.
— Стига толкова молитви — заговори грубо той. — Лагерът на Майлс Аскот е наблизо и е време да го запозная с… майката на поредното му копеле. — И той избухна в грозен смях.
Фиона направи крачка към него и се олюля. Мъжът се изсмя отново и тя се сети, че веселостта му е предизвикана от тромавите й движения. Затова спря, вирна гордо брадичка и го удостои с унищожителен поглед.
— Вещица! — изкрещя разгневено мъжът. — Но ще почакаме и ще видим. Дано онзи Аскот успее да омагьоса ангела, какъвто си външно. Пък кой знае, може би ще открие, че и твоята душа е черна като неговата…