— Той казва, че носи подарък за вас, милорд — говореше уплашено мъжът, вперил поглед в безмълвното момче пред себе си. — Може би е хитрост. Какво би могъл да ви предложи лорд Панел? Защо е толкова сигурен, че ще го приемете с удоволствие?
Майлс Аскот вдигна високо едната си тъмна вежда и това беше достатъчно, за да накара мъжа пред него да замълчи. Някои от мъжете, които бяха нови на служба при него, си въобразяваха, че могат да си позволяват волности, тъй като господарят им беше твърде млад.
— Мислите ли, че в килима е увит човек? — попита мъжът до Майлс.
Уплашеният слуга отметна глава назад, за да погледне грамадния сър Гай в лицето.
— Ако е дребен и слаб…
Сър Гай сведе поглед към Майлс и двамата сякаш си казаха нещо без думи.
— Кажи на човека да влезе и да донесе подаръка си — нареди сър Гай. — Ще го посрещнем с извадени мечове.
Слугата излезе навън и само след секунди се върна с изваден меч, като блъскаше пред себе си непознат мъж, нарамил килим. С безсрамна усмивка Джон хвърли вързопа си на покритата със скъпи килими земя и го ритна така, че да се развие точно пред краката на Майлс Аскот.
Когато всичко свърши, мъжете зяпнаха смаяно. Никога не бяха очаквали такава гледка: на килима лежеше гола жена със затворени очи, дълги гъсти мигли, зачервени бузи и разкошна медноруса коса, която падаше в безредие чак до бедрата. Гърдите й бяха високи и твърди, хълбоците великолепно закръглени, талията тънка, краката дълги и стройни. А лицето й беше такова, каквото мъжете можеха да очакват само на небето — със съвършени черти, олицетворение на хармонията, и толкова нежно, че изглеждаше дошло от друг свят.
Джон се усмихна триумфално и се измъкна незабелязано от шатрата.
Фиона, която почти беше загубила съзнание от недостига на въздух, отвори бавно очи и видя над себе си четирима мъже с извадени мечове, опрени в земята. Двама от тях очевидно бяха васали и тя побърза да ги прогони от съзнанието си. Третият мъж беше истински великан, висок повече от шест стъпки, с посивели коси и огромен белег, който минаваше през цялото му лице. Макар че изглеждаше властен и внушаваше страх, тя усети инстинктивно, че не той е водачът на рицарите.
До великана стоеше млад мъж с великолепни дрехи от тъмносин сатен, Фиона беше свикнала с красиви, силни мъже, но никога не беше срещала овладяната сила, която се излъчваше от младия рицар. Погледът й се впи в лицето му. Другите мъже се наслаждаваха на голотата й, но този мъж се обърна и тя не можа да проникне дори малко в същността на Майлс Аскот.
Той беше красив мъж, много, много красив. Тъмносиви очи под гъсти, съвършено извити вежди, тънък нос с леко издути ноздри и пълна, чувствена уста.
„Пази се“! — беше първата мисъл на Фиона. Този мъж беше страшен както за мъжете, така и за жените.
Тя отмести поглед от него, а в следващата секунда вече беше скочила на крака. Сграбчи една от лисичите кожи, с които беше покрито леглото вляво от нея, а с дясната си ръка посегна към бойната брадва, оставена на масата. Хвърли кожата на раменете си, за да закрие гърдите и слабините си, и стисна здраво брадвата.
Великанът направи крачка към нея и тя вдигна оръжието.
— Знам как да си служа с нея — предупреди тя и погледна безстрашно едрия мъж.
Другите двама рицари също направиха крачка към нея и Фиона се отдръпна назад, докато очите й се местеха от единия към другия. Когато коленете й докоснаха ръба на леглото, тя разбра, че няма накъде повече да отстъпва. Един от двамата рицари се усмихна и бе удостоен със злобно изфучаване.
— Излезте от шатрата!
Думите бяха произнесени със спокоен, тих глас, но изразяваха абсолютен авторитет и всички погледнаха смаяно към Майлс Аскот.
Великанът огледа още веднъж Фиона, после кимна на двамата рицари и тримата мъже излязоха заднешком от шатрата.
Фиона стисна до болка дръжката на брадвата. Кокалчетата на пръстите й побеляха, очите й засвяткаха гневно.
— Ще ви убия — проговори през здраво стиснатите си зъби тя. — Не се заблуждавайте само защото съм жена. Имам достатъчно сила, за да насека на парченца всеки мъж, който посегне към мен. Жадувам да видя как земята ще попие кръвта на един Аскот.
Майлс не се помръдна от мястото си, само очите му не се отделиха от лицето й нито за миг. След малко вдигна меча си и Фиона спря да диша. Трябваше да бъде готова за битката, която неминуемо щеше да последва. Съвсем бавно мъжът положи меча си върху масата и се обърна така, че да застане в профил. Със същата спокойна бавност той свали обкованата с бисери кама, която носеше на колана си, и я постави до меча.