— Защо искате да ви смятам за по-добър, отколкото сте в действителност? — Ръцете на мъжа потрепнаха, очите му станаха меки и добри. — Ще ме върнете ли на брат ми?
Погледът на Майлс я прониза като остър нож.
— Ще… ще си помисля.
Фиона блъсна ръцете му и отново извърна глава.
— Какво друго бих могла да очаквам от един Аскот? Махнете се от мен!
Майлс стана от леглото.
— Водата ще изстине.
Фиона го изгледа с подигравателна усмивка.
— Защо да се мия? Заради вас ли? Винаги ли искате от жените си да са чисти и да ухаят на сапун? Ако е така, трябва да знаете, че аз никога няма да се мия! Ще стана толкова мръсна, че да заприличам на черна робиня, косата ми ще се напълни с въшки и когато се докосвате до мен, чистичките ви дрехи ще се покриват с мазни петна.
Майлс я погледна, онемял от учудване, после заговори спокойно:
— Шатрата ми е обкръжена от всички страни с въоръжени мъже. Няма да ви преча да се измиете, ще изляза навън. Ако се опитате да избягате, хората ми ще ви върнат. — После се обърна рязко и я остави сама.
Майлс беше сигурен, че сър Гай го очаква пред шатрата, и не сбърка. Той кимна и великанът го последва към сянката на дърветата.
— Изпратих двама мъже да купят дрехи — съобщи сър Гай. Когато бащата на Майлс почина, момчето беше само на девет години и на смъртното си легло старият Аскот помоли семейството да предаде малкия син под опеката на сър Гай с аргумента, че и без това се чувствал чужденец в собственото си семейство. Оттогава Майлс се доверяваше за всичко на стария рицар и знаеше, че може напълно да разчита на него.
— Коя е тя? — осведоми се любопитно сър Гай и се облегна на един огромен стар дъб.
— Фиона Чатауърт.
Сър Гай го погледна отстрана, но не каза нищо. Лунната светлина рисуваше странни шарки по дълбокия белег, който прорязваше лицето му.
— Така си и мислех. Напълно в стила на лорд Панел. Само той може да прояви чувството си за хумор, като изпрати една Чатауърт на един Аскот. — Той помълча малко, после изгледа изпитателно Майлс. — Ще я върнем ли на брат й?
Майлс се отдалечи на няколко крачки и попита през рамо:
— Какво знаеш за брат й Едмънд Чатауърт?
Сър Гай се изплю презрително на земята и заговори с нарастващ гняв:
— В сравнение с Чатауърт Панел е истински светец. Онзи обичаше да измъчва жените. Говореха, че ги връзвал за леглото и ги изнасилвал. В нощта, когато бил убит — Бог да благослови смелия мъж, който го е направил! — една млада жена си прерязала вените в стаята му.
Сър Гай видя как Майлс стисна ръце в юмруци и веднага съжали за думите си. Майлс обичаше жените повече от всичко на света. Сър Гай се беше намесвал многократно, за да отърве от побеснелия си възпитаник мъжете, които бяха посмели да сторят зло на жена. Още като момче Майлс нападаше възрастни мъже и когато имаше пристъп на ярост, Гай едва смогваше да го удържи. Миналата година например рицарят се намеси едва в последния момент и Майлс уби на място мъжа, който беше залепил плесница на жена си. Кралят беше толкова ядосан, че едва не осъди младия Аскот за това убийство.
— Брат й Роджър не е като Едмънд — побърза да обясни сър Гай.
Майлс се обърна рязко и очите му засвяткаха от гняв.
— Роджър Чатауърт изнасили сестра ми и е виновен за самоубийството й! Забрави ли това?
Гай знаеше, че когато момчето се гневи, е най-добре да си мълчи. Така постъпи и сега. По-добре беше да промени темата.
— Какво ще правиш с девойката?
Майлс отново му обърна гръб и с отсъстващ вид помилва кората на близкото дърво.
— Знаеш ли, че тази млада дама мрази името Аскот? Ние нямаме вина за враждата между семействата Аскот и Чатауърт и въпреки това тя ни мрази с цялото си сърце. — Той се обърна към Гай и се опита да се усмихне. — А мен мрази повече от всички. Когато я докосвам, потреперва от отвращение. Бърза да се изтрие с кърпата, сякаш съм я омърсил.
Сър Гай избухна в луд смях и цялото му тяло се разтресе. Ето какво било! Ако това изобщо беше възможно, жените обичаха Майлс повече, отколкото той тях. Още като момче беше постоянно обсаден от тълпи жени и това беше една от основните причини, поради които го изпратиха в дома на сър Гай, където нямаше жени. Братята му се страхуваха, че момчето няма да израсне като истински мъж. Ала Гай разбра още от самото начало, че мъжествеността на младия Майлс Аскот е вън от всякакво съмнение. Той просто обичаше жените и те го обичаха. Това чувство му беше вродено, както любовта към конете или към оръжията. Понякога прекалената мекота на Майлс по отношение на нежния пол създаваше сериозни неприятности, например след ожесточените битки, когато младият пълководец заплашваше със смъртно наказание войниците, осмелили се да изнасилят жена; но иначе момчето си беше съвсем наред. Сър Гай беше свикнал да живее със слабостта му към жените и добродушно се шегуваше с възпитаника си.