Фиона не разбра последното изречение, но докато тичаше по стъпалата след Джудит, изпита чувство на безкрайно облекчение, че Лилиан беше мъртва. Слава Богу, синът й беше на сигурно място.
Фиона беше чувала много неща за работоспособността на Джудит и не се учудваше на нищо, но скоро стигна до извода, че снаха й е вманиачена на тема работа. Тя не познаваше значението на думата „слабост“ — а понятието „почивка“ също беше зачертано от речника й.
Стигнаха до южното крайбрежие на Англия само за два дни, като сменяха непрекъснато конете. Никой не говореше. Всички препускаха напред в постоянно темпо, без да се щадят. Пътищата бяха толкова лоши, че трябваше постоянно да преодоляват разни препятствия, а понякога препускаха направо през ожънатите и разорани поля и селяните ги изпращаха с гневно вдигнати юмруци. Няколко пъти Гай и Там трябваше да слизат от конете, за да направят просека през оградите, зад които пасяха овце.
— Собствениците ще изправят Джудит пред съда — отбеляза мрачно Фиона, загледана в огромните стада, които със сигурност принадлежаха на някой богаташ.
— Тази земя е на Джудит — извика през рамо Алисия и отново пришпори коня си. Клариса и Фиона си размениха страхопочтителни погледи и забързаха да не изостанат от групата.
Когато на зазоряване излязоха на южния английски бряг, корабчето вече ги чакаше, за да ги отведе на един остров, където живееха роднини на семейство Аскот.
— Оказва се, че моят клан е малък в сравнение с това английско семейство — проговори уморено Алисия. После се опъна направо на пода на корабчето, зави се презглава с плейда си и веднага заспа.
След час ги събудиха. Още сънени, мъжете и жените възседнаха чакащите на брега коне, които ги отведоха в имението на Аскот. Въпреки умората си Фиона беше силно впечатлена от възрастта и величието на крепостта, която внезапно изникна пред тях. Разказаха й, че е построена преди повече от двеста години от рицаря, известен с името „Черния лъв“.
След като минаха през тежката желязна порта, Джудит стисна ръката на Фиона и й показа детето, което тичаше насреща им. Красиво момченце на около година и половина, с мръсна коса, дрипави дрешки и бдителния поглед на гладно куче.
— Едно от децата на Майлс — обясни Джудит, без да откъсва внимателния си поглед от лицето на Фиона. Бузите на снаха й пламнаха от гняв.
— Когато се върнем, то ще бъде мое дете — заяви кратко Фиона, огледа още веднъж момченцето и влезе с решителна стъпка в замъка.
Останаха там само колкото да се нахранят и продължиха пътя си с кораба, който ги чакаше. Щом се качиха на палубата, всички се увиха с шотландските наметала и веднага заспаха.
След около четири часа жените се събудиха освежени, седнаха на чист въздух и започнаха да се съвещават. Трябваше да изковат плана си.
— Първо трябва да получим достъп до замъка — заговори Джудит. — Музиката на Клариса ще ни отвори всички врати. Някоя от вас може ли да пее или да танцува?
Алисия ги увери, че гласът й е ужасен; Джудит трябваше да признае, че пее фалшиво, а Фиона прошепна с пресъхнало гърло:
— Аз бих могла да танцувам.
— Много добре — засмя се Джудит. — Щом влезем в замъка…
— Няма да правите нищо — прекъсна я Джон Басе, който стоеше зад нея. — Ще ни покажете замъка на новия херцог, ние ще намерим мъжете ви и ще ги доведем на мястото. Те знаят как да освободят лорд Майлс. — Той се обърна рязко на токовете си и остави жените сами.
Джудит погледна снахите си с лека усмивка.
— Преди няколко години, когато се опитах да спася Гевин, изпаднах в доста неловко положение. Джон никога не ми го прости, а откакто е съпруг на мама, твърди, че носи отговорност за мен. — Тя се приведе напред. — Трябва да проявим малко повече дискретност.
Фиона се облегна на парапета, опитвайки се да скрие смеха си. Красивата, крехка Джудит седеше на палубата, скръстила ръце в скута си, и всички я мислеха за плаха, безпомощна млада дама. Никой не можеше да повярва, че в това крехко тяло е скрит борчески дух и неумолима воля. Алисия стоеше до перилата, изложила лице но слънцето, което позлатяваше прекрасните й, решителни черти, Фиона знаеше от опит, че съпругата на Стивън е страстна, смела, вярна жена. А Клариса, толкова плаха на вид, непрекъснато мълчеше и очевидно изпитваше страхопочитание пред снахите си, но когато издигнеше великолепния си глас, стените на старите крепости затреперваха.