А аз? — запита се безмълвно Фиона. Дали мога да вървя в крак с тези чудесни жени? Дали ще издържа на изпитанието?
Щом стъпиха на френска земя, те купиха най-добрите коне, които можаха да намерят, и Джудит ги поведе в югоизточна посока. Преди да слязат на брега, тя изрази съгласие с всичко, което им наредиха мъжете. Алисия побутна скришом Фиона и й посочи Джон Басе, който беше застанал с разкрачени крака пред Джудит и я поучаваше. Там не му отстъпваше по нищо и заповедите му бяха произнесени с рязък, почти груб глас. Гай благоволи да говори с Фиона само веднъж, за да я предупреди, че трябва да се покорява на волята на мъжете.
Тя го погледна през полуспуснатите си мигли и лицето й придоби ангелско изражение. Сведе смирено глава и го попита съвсем тихо дали пръстите на крака му са добре зараснали. Белегът на лицето му побеля, той изръмжа нещо неразбрано и я остави сама. Алисия притисна с две ръце устата си, за да потисне смеха си. Джудит изгледа замислено Фиона и в очите й светна възхищение. Алисия побърза да й разкаже за случилото се със сър Гай.
Клариса настрои лютнята си и това действие беше многозначително. То показа на всички присъстващи кой ще има решаващата дума в освобождаването на Майлс Аскот.
Джон Басе нае стаи в странноприемницата, която се намираше близо до замъка на херцог Лорилард. Местните хора бяха потвърдили, че херцогът живее именно тук. Тримата мъже се принудиха да оставят жените сами, за да потърсят съпрузите им, и Джон беше готов да напляска Джудит, защото тя упорито отказа да се закълне, че ще остане в стаята си и ще чака идването на Гевин.
— Ти ще ме накараш да поставя пред вратата ти пост! — изкрещя извън себе си старият рицар.
Джудит го погледна втренчено, но не успя да го укроти.
— Иска ми се да те взема с нас, но по пътя ще се наложи да се разделим, а от опит знам, че трябват повече от двама силни мъже, за да държат в подчинение дяволско изчадие като теб. Съжалявам съпруга ти, Джудит. Не мога да разбера как се справя с теб.
— Само си губиш времето, Джон — прекъсна го нетърпеливо Джудит.
— Тя е права — намеси се сър Гай, който избягваше да поглежда към жените.
Джон прегърна мълчаливо приемната си дъщеря, притисна я до гърдите си и я целуна по челото.
— Ще се моля на Бога да те пази жива и здрава — прошепна дрезгаво той, после се метна на коня си и тримата мъже препуснаха в луд галоп.
Джудит се облегна на вратата и въздъхна облекчено.
— Не му се сърдя. Той винаги ми е мислил само доброто. Хайде да се захващаме за работа.
Фиона онемя от възхищение. Снаха й беше страхотна. Никой не умееше да организира хората като нея — а и знаеше как да си служи със златото. Само за няколко часа тя успя да наеме двадесет и пет мъже и жени и да ги разпрати по цялата околност с вестта, че в странноприемницата е отседнала най-голямата певица на света, придружена от екзотична танцьорка. Всички хора в селото говореха само за двете велики артистки. Целта на Джудит беше да привлече вниманието върху изпълнението им, а през това време двете с Алисия да се измъкнат незабелязани.
Рано следобед Джудит навлече дрипавите одежди, които беше намерила незнайно къде, начерни зъбите си с отвратително миришеща смес и се запъти към замъка на херцога, за да му продаде прясно опечен хляб. Върна се с чудесни новини.
— Майлс е жив — съобщи зарадвано тя, докато събличаше мръсните дрипи. — Херцогът постоянно държи затворници в замъка си и обикновено ги затваря на върха на кулата. Господи, каква гадост! — промърмори тя, докато почистваше зъбите си. — Разбрах, че цялото семейство Лорилард е много опитно в изкуството да измъчва хората. Бедното момиче е било подложено на ужасни мъчения. Много съжалявам, Фиона — добави бързо тя. — Разпитах хората в кухнята, но не можах да разбера дали Кристиана е жива. За двамата мъже обаче съм сигурна.
— Майлс беше ранен — напомни й Фиона. — Разбра ли нещо за раната му?
Джудит вдигна ръце.
— Нямах време да разпитвам по-подробно. Знам само, че херцогът държи пленниците си в най-високата кула на крепостната стена.
— Лесна работа — намеси се Алисия. — Ще вържем крила на конете си и ще кацнем на кулата.
— Към върха води стълба — усмихна се Джудит.
— Охраняват ли я? — попита бързо Алисия.
— Вратата към килиите се охранява много строго, но кулата има две стълби, едната от които води към покрива. — Джудит облече чиста риза. — Килиите имат прозорци и ако се спуснем от покрива…
Само Алисия видя белите ивици, които се бяха очертали покрай устните на Джудит. Снаха й се държеше смело, но всъщност изпитваше ужасен страх. Тя се наведе и помилва бузата й.