Алисия се справи първа. Щом разви въжето, тя отиде до края на покрива и огледа внимателно зъберите на кръглата кула.
— Виждам четири прозореца — обади се тихо тя. — Къде ли е Майлс?
— Нека да помисля — отвърна тихо Джудит и започна да навива въжето на ръката си. — Първият прозорец е край витата стълба, отсрещният гледа към коридора, което означава, че другите два са на килиите. — Тя посочи вдясно и вляво.
Никоя от двете не спомена, че ако Джудит сбъркаше прозореца, това означаваше сигурна смърт.
— Да се хващаме за работа — промърмори Джудит. Имаше вид, сякаш се подготвя за собствената си екзекуция.
Алисия беше свикнала от детските си години с катеренето и въжетата и сега работеше бързо и уверено. Нагласи единия край на въжето така, че да се получи здрава примка, в която Джудит да седне като в люлка. Прекара края на въжето между краката й и го завърза за широкия кожен колан. Джудит се опита да успокои лудо биещото си сърце, намести се удобно и се хвана с две ръце за въжето. После пристъпи към зъберите и се обърна за последен път към снаха си. Алисия се усмихна окуражително.
— Опитай се да съсредоточиш цялото си внимание в онова, което трябва да свършиш. Не мисли къде се намираш.
Джудит кимна безмълвно. Страхът стягаше гърлото й.
Алисия уви другия край на въжето около един зъбер, за да има опора. После бавно започна да спуска Джудит от покрива.
Джудит се молеше безмълвно на Бога да й даде сили да издържи. Редеше молитва след молитва и се опитваше да намери опора за краката си. Мазилката се ронеше от стената и при всеки шум сърцето й спираше да бие. Имаше чувството, че всеки момент над главата й ще изскочи въоръжен мъж и ще пререже въжето, което я свързваше с Алисия.
След безкрайно дълго спускане тя стигна до прозореца, който си беше набелязала и когато стъпи на перваза, една ръка я сграбчи за глезена.
— Тихо! — заповяда строг мъжки глас, когато от гърлото й се изтръгна задавено пъшкане.
Две силни ръце обхванаха прасците й, после хълбоците и я изтеглиха през прозореца. Джудит стъпи здраво на земята и изпита безкрайно облекчение. Ръцете й се впиха в перваза на прозореца с такава сила, че кокалчетата на пръстите й побеляха.
— Вие ли сте дамата, която не може да понася височината?
Джудит се обърна и погледна в спокойното лице на Роджър Чатауърт. Ризата висеше на парцали по стройното му тяло.
— Къде е Майлс? — попита с треперещ глас тя.
Пред вратата на килията се чу шум. Роджър бутна Джудит в тъмния ъгъл и застана пред нея, за да я скрие.
— Със себе си ли разговаряш, Чатауърт? — попита подигравателно пазачът, но не направи опит да влезе вътре.
— Какво друго ми остава? — отговори примирено Роджър и притисна треперещото тяло на Джудит към стената. — Кой е на покрива? — попита след малко той.
— Алисия.
Отговорът й бе удостоен с полугласно проклятие. Тя понечи да се дръпне от него, но от широките му гърди се излъчваше безкрайна утеха. Роджър дръпна въжето, което стягаше кръста й.
— Майлс е в отсрещната килия — обясни шепнешком той. — Раната му е тежка и не съм сигурен, че има достатъчно сили да се изкатери по въжето. Пазачът скоро ще заспи и тогава ще избягаме. Аз ще се изкатеря пръв и ще ви изтегля на покрива. Но не искам да оставате сама в килията. Трябва да седнете на перваза и ако пазачът надникне вътре, ще скочите навън и ще увиснете на въжето. Разбрахте ли ме? Щом се кача на покрива, ще ви изтегля — повтори той.
Джудит се опитваше да вникне в смисъла на думите му. Роджър беше враг на семейството й, виновник за смъртта на Мери. Ами ако възнамеряваше да убие Ашсия и да отреже въжето?
— Не… — започна нерешително тя.
— Имайте ми доверие, Аскот! Алисия не може да ви изтегли сама на покрива, а вие нямате сили да се покатерите по въжето без чужда помощ. Проклети жени! Защо не са изпратили няколко силни мъже?
Това подейства. Очите й засвяткаха.
— Не съм очаквала такава черна неблагодарност!
Роджър сложи ръка на устата й.
— Храбро момиче! Колкото и да не понасям семейство Аскот, трябва да призная, че жените им са ми симпатични. А сега да не губим време. — Той я бутна към прозореца, вдигна я и я сложи на перваза. — Поставете ръцете си тук! — Той посочи ръба на перваза. — Дръжте се здраво. Когато започна да ви тегля нагоре, използвайте ръцете и краката си, за да се оттласквате от стената. — Той я раздруса здравата, защото очите й бяха станали стъклени. Земята беше толкова далече, някъде долу в бездънната пропаст. — Мислете за гнева на мъжа си, когато разбере, че сте спасили един Чатауърт преди брат му.