— Сега вече няма място за съмнение — каза Хулия, заслушана в заглъхващите стъпки на инспектора. — Алваро е бил убит, също като Менчу. Очевидно някой се е опитвал от доста време да се добере до картината.
Застанал до масата, Муньос се взираше в листа, на който бе записал посланието от картичката, намерена до трупа. Сесар седеше на дивана, на който Менчу бе спала предната нощ, и се взираше с невярващи очи в празния статив. Когато чу думите на Хулия, поклати глава.
— Макс не го е направил — каза той. — Изключено е глупак като него да измисли всичко това.
— Но той е бил тук, най-малкото вътре в сградата.
Сесар се преклони пред доказателствата, но без особено убеждение.
— Трябва да е замесен и някой друг. Може Макс да е бил, тъй да се каже, наемен работник, докато друг е дърпал конците. — Той бавно вдигна ръка и почука с показалец по челото си. — Някой с мозък в главата.
— Тайнственият ни противник. Той спечели партията.
— Не я е спечелил още — каза Муньос и двамата се обърнаха учудено към него.
— Той е взел картината — каза Хулия. — И това ако не е победа…
Очите на Муньос блестяха напрегнато, тъмните им зеници сякаш гледаха отвъд стените на стаята, в пространството, към точките на пресичане на сложните шахматни комбинации.
— С картината или без нея, играта продължава — каза той и им показа написаното на листа:
… Д x Т
Дe7? — — — Дb3 +
Кd4? — — — Пb7 x Пc6
— Този път — продължи той, — убиецът не предлага един, а цели три хода. — Отиде до шлифера си и извади от джоба малкия шах. — Първият е очевиден: Д x Т, черната дама взема белия топ. Вземането на белия топ символизира убийството на Менчу Рок, както в нашата игра белият кон символизира вашия приятел Алваро, а в партията от картината — Роже д’Арас. — Муньос продължи да говори, докато подреждаше фигурите на дъската. — Следователно, засега в нашата партия черната дама е взела само две фигури — и двата хода са символен израз на убийства. Нашият противник се идентифицира с черната дама; когато друга черна фигура вземе бяла, както стана преди два хода, когато ние загубихме първия бял топ, в действителност не се случва нищо. Поне доколкото на нас ни е известно.
Хулия посочи към листа.
— Защо сте сложили въпросителни на следващите два хода на белите?
— Не съм ги сложил аз. Имаше ги на картичката — това са предвижданията на убиеца за предстоящите ни ходове. Приемам въпросителните като подкана към нас да предприемем точно тези ходове. Той ни казва: „Ако направите това и това, аз ще постъпя еди-как си“. А ако ние наистина направим така — той премести няколко фигури — партията ще се развие по следния начин:
Както виждате, настъпили са значителни промени. Когато взе топа от b2, противникът ни е предвидил, че ние ще отговорим с възможно най-изгодния за нас ход, тоест бяла дама от e1 на e7. Този ход ни дава едно предимство: възможност за атака на черния цар по диагонал. Черният цар и без това е доста ограничен в движенията си от присъствието на бял кон, бял офицер и бяла пешка в непосредствена близост. Приемайки, че ще изберем хода, който избрахме в действителност, черната дама се мести от b2 на b3, за да подкрепи защитата на царя, като същевременно заплашва белия цар с шах. Последният няма друг изход, освен да мине с едно поле надясно, от c4 на d4, за да излезе от обсега на дамата — ние така и постъпихме.
— За трети път ни поставя в шах — отбеляза Сесар.
— Да. Това може да се тълкува по няколко различни начина. Може да се каже, че късметът идва на третия път — например, защото третия път, когато ни постави в шах, убиецът успя да открадне картината. Струва ми се, че постепенно започвам да го разбирам, включително и странното му чувство за хумор.