— И какво става по-нататък? — попита Хулия.
— Черните вземат нашата бяла пешка от c6 с черната пешка, която дотогава е била на b7. Този ход е защитен от присъствието на черния кон на b8. После ние сме на ход — но противникът не дава никакво предложение. Все едно, че ни казва, че по-нататъшните ни действия са си наша работа, не негова.
— А какви ще бъдат нашите по-нататъшни действия? — попита Сесар.
— Съществува само една добра възможност: да продължим да играем с бялата дама. — Когато каза това, Муньос погледна към Хулия. — Само че това означава, че бихме рискували да я изгубим.
Хулия сви рамене. Единственото нещо, което искаше, бе всичко да свърши, независимо от рисковете.
— Нека бъде дамата.
Сесар се беше надвесил над дъската с ръце на гърба. Изглеждаше така, сякаш подлагаше на обстоен оглед някакво съмнително произведение от старинен порцелан.
— Този бял кон на b1 като че ли също не е в безопасност — обърна се той тихо към Муньос. — Не сте ли съгласен?
— Знам. Съмнявам се, че черните ще го оставят да стои там още дълго. Неговото присъствие там застрашава ариергарда на черните и по този начин подкрепя атаката на бялата дама. Подобна е и ролята на белия офицер на d3. Присъствието на тези две фигури близо до дамата може да се окаже решаващо.
Двамата мъже се спогледаха мълчаливо. Хулия забеляза, че за първи път между двамата трепна искрена симпатия — като примирената сплотеност на спартанците при Термопилите, когато са чули далечния шум от наближаващите колесници на персите.
— Какво ли не бих дал да разбера кой от нас коя фигура е. — Сесар повдигна едната си вежда и присви устни. — Честно казано, не бих искал да съм конят.
Муньос вдигна пръст.
— Не забравяйте, че това всъщност е конник. Рицар — така звучи доста по-внушително.
— Не ме притеснява името. — Сесар оглеждаше обезпокоено фигурата. — Този рицар май е поставен доста натясно.
— Съгласен съм.
— Дали съм аз или сте вие, как мислите?
— Нямам представа.
— Признавам си, предпочитам ролята на офицера.
Муньос наклони замислено глава на една страна, без да откъсва очи от шахматната дъска.
— Аз също. Той е в по-сигурна позиция от коня.
— Тъкмо това имам предвид, драги.
— Е, пожелавам ви късмет.
— И аз на вас. Последният да изгаси лампите.
Възцари се дълго мълчание. Наруши го Хулия, обръщайки се към Муньос.
— След като ние сме на ход, как ще постъпим? Вие споменахте бялата дама…
Муньос отново хвърли поглед към дъската. Беше прехвърлил вече възможните комбинации.
— Първоначално мислех да вземем черната пешка от c6 с нашата от d5, но това би дало време на противника ни. Затова ще местим бялата дама от e7 на e4. При следващия ни ход ще можем да поставим черния цар в шах, като местим нашия цар. За първи път ние ще поставим противника в шах.
Този път Сесар премести бялата дама на съответното поле, точно до белия цар. Хулия забеляза, че въпреки привидното му спокойствие пръстите му леко трепереха.
— Това е — кимна Муньос.
Тримата отново погледнаха дъската.
— И какво ще правим по-нататък? — попита Хулия.
Муньос скръсти ръце и се замисли, загледан в дъската. Когато проговори, тя разбра, че не е обмислял развитието, а по-скоро дали да го сподели с тях или не.
— Той има няколко възможности — каза Муньос колебливо. — Някои от тях са по-интересни, но и по-опасни. От тази точка нататък играта се разклонява в няколко посоки. Съществуват поне четири възможни варианта. Някои от тях ще доведат до дълго и сложно развитие — възможно е това да е неговата цел. Ако избере други, партията може да приключи в четири-пет хода.
— Как смятате вие? — попита Сесар.
— За момент смятам да не изказвам мнение. На ход са черните.
Той започна да прибира фигурите, сгъна дъската и я пъхна обратно в джоба на шлифера си. Хулия го изгледа с любопитство.
— Спомних си нещо, което казахте преди малко. За чувството за хумор на убиеца. Казахте, че започвате да го разбирате. Наистина ли можете да забележите във всичко това чувство за хумор?