— Арестували са Макс. Тази сутрин, на летището. Обадиха се преди половин час от полицията. Той е в полицейския участък на Пасео дел Прадо, Хулия. Иска да говори с теб.
— Защо с мен?
Сесар сви рамене, като че ли искаше да каже, че може да разбира от китайски порцелан и живопис от деветнадесети век, но никога не е изучавал психологията на платените компаньони и престъпниците изобщо, покорно благодаря.
— Ами картината? — попита Муньос. — Знаете ли дали са я намерили?
— Много се съмнявам — отвърна Сесар. — Точно там е проблемът.
Инспектор Фейхо не изглеждаше очарован от появата на Хулия. Прие я в кабинета си, но пропусна да я покани да седне. Очевидно беше в отвратително настроение. Започна направо, без да увърта.
— Всичко това е малко нередно — каза той рязко, — като се има предвид, че си имаме работа с човек, който може да е извършил две убийства. Но той упорито твърди, че няма да даде никакви показания, докато не разговаря с вас. И адвокатът му — той помълча, като че ли се канеше да обясни какво точно му е мнението за адвокатите, — е съгласен с него.
— Как успяхте да го откриете?
— Не беше трудно. Снощи разпространихме описанието му навсякъде, включително по граничните пунктове и летищата. Тази сутрин бе идентифициран при паспортния контрол на летище „Барахас“. Канел се е да вземе самолета за Лисабон с фалшив паспорт. Не оказал никаква съпротива при ареста.
— Каза ли ви къде е картината?
— Не е казал каквото и да било. — Фейхо повдигна един къс и дебел пръст. — Освен, разбира се, че е невинен. Но тази фраза ни е позната до болка. Когато му представих показанията на портиера и шофьора на таксито, той рухна, и само поиска адвокат. Оттогава досега настоява да разговаря с вас.
Той я изведе от кабинета си и я съпроводи до една врата, пред която стоеше униформен полицай на пост.
— Ще чакам тук, ако има нужда от мен. Арестантът настоява да разговаряте насаме.
Заключиха вратата зад нея. Макс седеше на единия от двата стола, поставени от двете страни на дървена маса, в средата на стая без прозорци, с мръсни, облицовани с плътна материя стени. Нямаше следа от друга мебелировка. Макс беше облечен в смачкан пуловер и риза с отворена яка. Косата му не беше вързана, а падаше разчорлена по раменете и челото му. Ръцете му, в белезници, лежаха на масата пред него.
— Здравей, Макс.
Той вдигна поглед и се вторачи в нея. Под очите му имаше тъмни кръгове от безсъние. Изглеждаше объркан, като че ли току-що бе стигнал до края на дълго и безплодно начинание.
— Най-сетне едно приятелско лице — каза Макс с мрачна ирония и й посочи свободния стол.
Хулия му предложи цигара, която той запали трескаво, привеждайки лице ниско над запалката й.
— Защо си искал да говориш с мен, Макс?
Той дишаше бързо и повърхностно. Вече не приличаше на красив вълк, а по-скоро на заек в дупката си, който долавя все по-ясно доближаването на хищника. Хулия се зачуди дали полицаите са го били, но не личеше да има някакви белези. В полицията не бият, каза си тя. Вече не бият.
— Исках да те предупредя — каза Макс.
— Да ме предупредиш ли?
— Тя вече беше мъртва, Хулия — отвърна той тихо. — Не съм го направил аз. Когато влязох в апартамента ти, тя вече беше мъртва.
— Как влезе? Нали тя трябва да ти е отворила?
— Казах ти, вече беше мъртва… втория път.
— Искаш да кажеш, че си влизал два пъти?
Макс опря единия си лакът на масата, подпря небръснатата си брадичка на палеца и изтръска пепелта от цигарата си.
— Имай търпение — каза той с безкрайна умора в гласа. — Най-добре ще е да започна от самото начало. — Поднесе цигарата към устните си и притвори очи, за да не влезе в тях димът. — Нали знаеш колко тежко прие Менчу тази история с Монтегрифо? Крачеше напред-назад из къщи като звяр в клетка, постоянно сипеше всякакви клетви и обиди и крещеше, че са я обрали. Най-сетне успях да я успокоя и седнахме да обсъдим положението. Идеята беше моя.
— Каква идея?
— Имам връзки с хора, които могат да изнесат почти всичко от страната. Предложих да откраднем картината на Ван Хойс. Първоначално Менчу побесня. Обиждаше ме и постоянно говореше за вашето приятелство. После схвана, че ти всъщност нямаше да пострадаш. Твоята отговорност се покриваше от застраховката, а що се отнася до твоя дял от печалбата… Е, решихме да потърсим начин да компенсираме по-късно загубите ти.