— Невероятно добра работа, въпреки всичко — каза той, след като привърши с огледа. — Което важи за всички реставрирани от вас неща.
— Благодаря ви.
Търговецът я изгледа с неприкрита симпатия.
— Макар че, разбира се — допълни той, — нищо не може да се сравнява с нашия скъп фламандски майстор.
— Разбира се. При всичкото ми уважение към Дучо.
Двамата се усмихнаха. Монтегрифо подръпна безупречно белите маншети на ризата си, за да се убеди, че от ръкавите на тъмносиньото двуредно сако се подават само уставните сантиметри — толкова, колкото да се виждат златните копчета на ръкавелите с гравиран монограм. Ръбът на сивия му панталон беше идеален, а черните италиански обувки блестяха въпреки дъждовното време.
— Имате ли някакви новини за Ван Хойс? — попита Хулия.
Търговецът придоби изражение на изискана меланхолия.
— Уви, не — макар че подът беше посипан със стърготини и парчета хартия, и изпоцапан с боя, той много внимателно изтръска цигарата си в пепелника. — Но сме в постоянен контакт с полицията. Семейство Белмонте ми дадоха безусловни пълномощия — лицето му изразяваше едновременно одобрение на разумната постъпка на собствениците и съжаление, че не са се обърнали към него по-рано. — Парадоксалното в случая е, че ако „Шахматната партия“ някога се появи отново на бял свят, цялата тази поредица от неприятни инциденти ще вдигне цената й до небесата.
— Не се и съмнявам. Но, както казахте, това ще стане, ако картината изобщо се появи.
— Настроението ви не е много оптимистично.
— След всичко, което преживях през последните дни, не виждам основание да бъда оптимист.
— Разбирам ви. Но все пак вярвам в работата на полицията. И в късмета. Ако все пак успеем да си върнем картината и да я извадим на търг, ви гарантирам, че ще бъде неповторимо събитие. — Той й се усмихна, като че ли криеше подарък за нея в джоба си. — Четохте ли последния брой на „Изкуство и антики“? Посветили са цели пет цветни страници на историята на картината. Непрекъснато ни се обаждат журналисти от специализирани издания. Следващата седмица се очаква да излезе статия за картината във „Файненшъл Таймс“. Между другото, някои от тези журналисти молят да ги свържем с вас.
— Не искам да давам никакви интервюта.
— Много жалко, ако не възразявате срещу коментара ми. Вие се изхранвате благодарение на доброто си име в света на изкуството. Рекламата може само да повиши популярността ви в професионалните среди.
— Не и този вид реклама. В края на краищата картината беше открадната от моя апартамент.
— Опитваме се да не го изтъкваме. Вие нямате никаква вина, докладът на следствието е категоричен. Фактите сочат към любовника на вашата приятелка. Най-вероятно е успял да предаде картината на неизвестен съучастник. Това е основната линия на следствието. Убеден съм, че картината ще се появи. Не е толкова лесно да бъде изнесено едно такова произведение на изкуството зад граница. Поне теоретично е много трудно.
— Радвам се, че сте толкова спокоен. На това му се казва човек да умее да губи — истински спортсменски дух. Бях убедена, че кражбата представлява сериозен удар за фирмата ви.
Монтегрифо доби измъчен вид, като че ли съмненията й го наскърбяваха.
— Наистина ударът е сериозен — каза той и продължи да гледа Хулия така, като че се бе отнесла несправедливо с него. — Наложи ми се да давам сериозни обяснения в централния офис в Лондон. Но такива проблеми са постоянно явление в нашата работа. Тъй или иначе, винаги има повод за безпокойство… Нашият филиал в Ню Йорк е открил друг Ван Хойс: „Сарафинът от Лувен“.
— Чак пък да са го открили… Картината е добре известна, включена е в каталозите като собственост на частен колекционер.
— Виждам, че сте добре информирана. Това, което исках да кажа всъщност, е, че сме в преговори със сегашния собственик. Той счита, че моментът е подходящ да й вземе добра цена. Колегите ми от Ню Йорк са успели да се свържат с него преди конкуренцията.
— Моите поздравления.
— Помислих си, че мога да ви поканя да отпразнуваме случая. — Той погледна ролекса на китката си. — Вече е почти седем. Какво ще кажете за една вечеря? Трябва да обсъдим бъдещата ни съвместна работа. При нас има една полихромна статуя на архангел Михаил, индо-португалска, седемнадесети век. Иска ми се вие да я погледнете.
— Много мило от ваша страна, но все още нямам настроение. Смъртта на приятелката ми, това, което стана с картината. Няма да съм много приятен събеседник.