— Мошеник до край — отбеляза Сесар. — Като те е предупредил по този начин, си е измил ръцете пред теб, без обаче да нарушава обещанието си пред мен. Искал е да ни държи и двамата в настроение: да ми вземе парите, но същевременно и да не пропилее възможността да поднови миналогодишните нежности. — Той повдигна едната си вежда и се засмя. — Но аз ти разказвах за това, което се случи между мен и Алваро. — Антикварят отново се взря в чашата си. — Два дни след моя разговор с него ти дойде и ми разказа за скрития надпис. Опитах се да го прикрия, колкото можах, но новината ми подейства като токов удар. Потвърждаваше се предчувствието ми за някаква загадка. Знаех, че това ще увеличи стойността на картината, доколкото си спомням, ти го казах. Това, заедно с историята на картината и главните й герои, откриваше възможности, които тогава ми се сториха прекрасни: двамата с теб щяхме да са заемем с изследванията и да разрешим заедно загадката. Щеше да бъде като едно време, само че този път щяхме да бъдем по следите на истинско съкровище. А това щеше да означава и слава за теб, Хулия. Името ти щеше да се появи в специализираните списания, в книгите по история на изкуствата. Що се отнася до мен… нека кажем, че това ми стигаше. Но участието в тази игра бе за мен и голямо лично предизвикателство. Едно е сигурно — амбицията няма никакво участие в тази история. Вярваш ли ми?
— Вярвам ти.
— Радвам се. Защото само при това положение би могла да разбереш това, което се случи после. — Сесар раздрънка леда в чашата си, като че ли този шум стимулираше паметта му. — Когато ти си тръгна, се обадих на Алваро и се уговорихме да отида у тях по обяд. Отидох без всякакви лоши намерения. Признавам, че направо треперех от вълнение. Алваро ми разказа какво беше открил. Забелязах със задоволство, че не знае нищо за скрития надпис. Всичко вървеше блестящо, докато той не заговори за теб. Тогава, принцесо, атмосферата рязко се промени.
— В какъв смисъл?
— Във всякакъв.
— Искам да кажа, какво каза Алваро за мен?
Сесар се поразмърда на стола си, видимо смутен, преди да отговори с нежелание:
— Посещението ти му беше направило силно впечатление. Или поне така се разбираше от намеците му. Забелязах, че си събудила стари чувства по много опасен начин, и че Алваро няма нищо против предишните ви отношения да се възстановят. — Той замълча и се намръщи. — Хулия, ти просто не можеш да си представиш как се вбесих. Алваро беше съсипал две години от живота ти и сега аз седях там и го слушах как ми обяснява, че смята отново да се набърка, където не му е работа. Казах му съвсем недвусмислено да те остави на мира. Той ме изгледа, като че в очите му бях някакъв досаден стар педераст, и тогава се скарахме. Ще ти спестя подробностите, но не беше никак приятно. Обвини ме, че си пъхам носа, където не ми е работа.
— Прав е бил.
— Не, не беше. Ти означаваше толкова много за мен, Хулия. Повече от всичко друго на този свят.
— Не говори глупости. Никога не бих се върнала отново при Алваро.
— Не съм толкова сигурен. Знам какво означаваше за теб този нещастник. — Сесар се усмихна сухо в празното пространство, като че ли някъде там витаеше духът на обезвредения Алваро. — Докато се карахме, почувствах как старата ми омраза към него се надига отново. Просто ме удари в главата като онези пуншове с водка, които правиш понякога. Това, скъпа моя, беше омраза, която не бях изпитвал никога дотогава; сериозна, здрава омраза, прелестно средиземноморско чувство. Изправих се и мисля, че тогава изгубих контрол над себе си, защото го обсипах с епитети, от които би се засрамила всяка продавачка на рибния пазар — тях си ги пазя за специални случаи. Първоначално той беше само изненадан от избухването ми. А после запали лулата си и ми се изсмя в лицето. Каза, че вината за края на вашата връзка била моя. Че аз съм ти попречил да пораснеш истински. Че моето присъствие в твоя живот било нездраво и пораждало мании, подрязвало ти крилете. „Най-лошото от всичко е — каза той с обидна усмивка, — че дълбоко в себе си тя е влюбена във вас, защото символизирате бащата, когото е изгубила толкова рано… Затова сега е така объркана.“ После пъхна ръка в джоба си, продължи да пуши с лулата и ме погледна през дима. „Вашата връзка — продължи той — е ни повече, ни по-малко случай на неконсумиран инцест. Добре, че сте хомосексуалист.“
Хулия затвори очи. Последните думи на Сесар увиснаха във въздуха. Той замълча. Когато, смутена и объркана, тя събра сили да го погледне отново, той сви рамене, като че ли не носеше отговорност за това, което предстоеше да разкаже.