Сесар пусна една дълга, подчертано меланхолична въздишка. После лицето му се помрачи.
— Всъщност — поде той вече по-сериозно, — това беше, така да се каже, веселата част от историята. — Погледна внимателно Хулия, като че ли си подбираше думите за една по-сериозна, невидима публика, на която държеше да направи добро впечатление. — Трудното предстоеше тепърва. Трябваше да водя вас двамата към решението на загадката — това беше първата част от играта, а после и към втората — по-сериозната и по-заплетената. Проблемът се състоеше в това, че в очите на хората аз не разбирах нищо от шах. Трябваше да разучаваме заедно с теб, Хулия, загадката на картината, но ръцете ми бяха вързани, не можех да ти помагам. Беше ужасно. Не можех и да играя срещу себе си, имах нужда от противник. Затова ми се наложи да намеря за теб един Вергилий, който да те преведе през това приключение. Той беше последната фигура, която трябваше да поставя на дъската.
Сесар допи последната глътка и остави чашата на масата. После попи внимателно устните си с копринена кърпичка, която извади от ръкава на халата си. Накрая погледна Муньос и му се усмихна приятелски.
— Тогава се посъветвах с моя приятел, сеньор Сифуентес, директора на клуб „Капабланка“, и избрах вас, приятелю.
Муньос само кимна. Ако имаше свое мнение за оказаната му съмнителна чест, явно се въздържа да го изкаже.
— Не сте се съмнявали нито за миг, че ще спечеля, нали? — каза той тихо.
Сесар свали някаква въображаема шапка в иронична имитация на поздрав.
— Не, никога — призна той. — Като изключим таланта ви на шахматист, който си пролича още в мига, когато ви показахме картината, възнамерявах да ви подхвърля цяла серия сочни улики, които да ви доведат до решението на втората загадка: личността на тайнствения играч. — Цъкна лекичко с език, като че се наслаждаваше на някакво особено вкусно късче храна. — Признавам си, че ме впечатлихте. Честно казано, и досега е така. Имам предвид начина, по който анализирахте всеки ход и отхвърляхте невъзможните хипотези. Мога да го определя само като майсторски.
— Много съм ви задължен — отбеляза Муньос и Хулия не можа да разбере дали говореше искрено или иронично. Сесар отметна назад глава и се изсмя беззвучно от задоволство.
— Признавам също — добави той с двусмислен и дори кокетен израз, — че усещането да бъда постепенно притиснат в ъгъла от вас, беше също много вълнуващо — наистина. Някакво почти… физическо вълнение, ако позволите да се изразя така. Макар че, откровено казано, не сте мой тип. — Позамисли се, като че се опитваше да постави Муньос в някаква категория, после явно се отказа. — При последните ходове съзнавах, че оставам единственият възможен заподозрян. И вие знаехте, че аз знам… Мисля, че няма да сгреша, ако кажа, че от този момент си станахме по-близки. Не сте ли съгласен? През онази нощ, която прекарахме на пост с моята манерка коняк на пейката срещу дома на Хулия, разговаряхме надълго и нашироко за психологическите характеристики на убиеца. По това време вие вече сте били почти напълно сигурен, че аз съм невидимият ви противник. Слушах с увлечение, докато ми обяснявахте връзката на съществуващите хипотези с патологията на шаха. Пропуснахте, разбира се, един аспект, с който сте били наясно. Знаете какво имам предвид.
Муньос кимна спокойно в знак на съгласие. Сесар посочи Хулия.
— Ние двамата знаем, но не и тя. Или поне не знае всичко. Редно е да й обясним какво имаме предвид.
Хулия го погледна.
— Да — каза тя, уморена и раздразнена. — Може би ще е най-добре да ми обясните за какво говорите, защото трогателната ви близост започва да ми идва до гуша.
Муньос не откъсваше очи от Сесар.
— Математическият аспект на шаха — започна той, напълно незасегнат от лошото настроение на Хулия — придава на играта едни много особени характеристики, които специалистите психиатри биха определили като анално-садистични. Разбирате какво имам предвид: шахът като мълчаливо сражение между двама мъже, извикващо на ум термини от рода на агресия, нарцисизъм, мастурбация… и хомосексуализъм. Победата е равносилна на надмощие над доминиращия фактор, бил той майка или баща, а поражението — на подчинение.