Първоначално полицаят се държеше сравнително любезно, като се вземат предвид обстоятелствата и факта, че беше все пак полицай. Принадлежността му към отдела за разследване на престъпления, свързани с произведения на изкуството, не го отличаваше много от колегите му. Професионалната му връзка със света, в който водеше разследвания, не бе оставила отпечатък върху него — най-много известна превзетост в начина, по който поздравяваше или връзваше връзката си. Говореше много бавно и монотонно, и непрестанно кимаше без никакъв повод. Хулия не можеше да разбере дали става дума за професионален тик, предназначен да предизвика доверието на събеседника, или опит да убеди околните, че е напълно наясно със случая. Беше нисък и дебел, със странни мустаци в мексикански стил и се обличаше от горе до долу в кафяво. По отношение на изкуството инспектор Фейхо се препоръчваше скромно като любител: имаше собствена колекция от старинни ножове.
Всичко това Хулия разбра в полицейския участък на Пасео дел Прадо, след като бе изслушала описанието на смъртта на Алваро. Тъжният факт беше, че професор Ортега бил открит със счупен врат в собствената си вана — вероятно се бе подхлъзнал, докато е вземал душ. Тялото било открито от чистачката. Но обезпокоителното в случая — Фейхо внимателно мереше думите си, хвърляйки скръбен поглед към Хулия, сякаш я подканяше да се присъедини към съзерцанието на човешката трагедия — обезпокоителното било, че някои от находките при аутопсията не давали възможност да се прецени със сигурност дали смъртта се дължи на нещастен случай или е била предизвикана насилствено. С други думи, имало възможност — инспекторът повтори думата „възможност“ два пъти — фрактурата в основата на черепа да е била причинена от удар, нанесен с тежък предмет, а не да е резултат от сблъсък с ръба на ваната.
— Искате да кажете — Хулия се приведе през масата, — че може някой да го е убил, докато се е къпел?
Изразът на полицая изразяваше видимо нежелание да се отива толкова далеч.
— Споменах само една възможност. Има някои детайли — типа на фрактурата, положението на тялото — технически детайли, които бих предпочел да не обсъждаме подробно — които предизвикват учудване и някои основателни съмнения.
— Но това е смешно.
— Почти съм склонен да се съглася с вас — заяви той и мексиканските мустаци добиха вида на дружелюбен полумесец. — Но ако съмненията все пак се потвърдят, положението ще се измени коренно: заключението ще бъде, че професор Ортега е бил убит с удар по тила. После, след като го е съблякъл, убиецът го е поставил във ваната и пуснал водата, за да създаде илюзия за нещастен случай. Проверява се и възможността професорът да е бил ударен не един, а два пъти — първият, за да не се съпротивлява, и вторият, за да е сигурно, че е мъртъв. — Инспекторът се облегна на стола си, скръсти ръце и я загледа невъзмутимо. — Разбира се, всичко това е в кръга на хипотезите.
Хулия го гледаше като човек, който е убеден, че са му скроили номер. Изобщо не можеше да възприеме това, което бе чула току-що; не беше в състояние да направи връзка между Алваро и предположенията на инспектор Фейхо. Дълбоко в нея се обаждаше някакъв глас и нашепваше, че това е недоразумение, че ролите са раздадени на неподходящи лица. Невъзможно беше да си представи Алваро, този Алваро, когото познаваше, убит като заек с удар по главата, гол, с широко отворени очи, под плющящата ледена вода във ваната. Това беше глупаво, гротескно.
— Нека предположим за момент — каза тя, — че става дума за насилствена смърт. — Кой би могъл да иска да го убие?
— Това, както се казва във филмите, е добър въпрос. — Полицаят прехапа устни в пристъп на професионална предпазливост. — Честно казано, нямам и най-малка представа. — Той помълча, после продължи с тон на човек, който разкрива всичките си карти. — Всъщност разчитам на вашата помощ, за да си изясня този случай.