— Какъв е проблемът? — попита тя.
— По принцип проблеми няма — както и преди, Муньос се огледа в ателието, без да проявява каквото и да било любопитство. По-скоро изглеждаше така, като че ли търси нещо, което би могло да му подскаже как да се държи. — Просто трябва да се инвестират необходимото време и мисъл. А засега аз само мисля, но наистина не мисля за нищо друго.
Той беше застанал насред ателието с шаха в ръце. Тя знаеше накъде гледа, без да има нужда да проследява погледа му. Изражението му веднага се промени — от неопределено внезапно стана съсредоточено, напрегнато — приличаше на хипнотизатор, изненадан от собствения си поглед в огледалото.
Муньос постави кутията с шаха на масата и отиде по-близо до картината. Загледа се точно в шахматната дъска и фигурите върху нея, приведе се, и се зае да я разучава далеч по-внимателно от предния ден. Хулия разбра, че не преувеличава ни най-малко, като каза „не мисля за нищо друго“. Този човек беше си поставил за цел не само да отговори на нейния въпрос.
Той гледа много дълго картината, преди да се обърне към Хулия.
— Тази сутрин успях да възстановя последните два хода — каза той, без помен от самохвалство. — Тогава се сблъсках с проблем. Става дума за едно малко необичайно разположение на пешките — той посочи фигурите на картината. — Това тук е една доста необичайна партия.
Хулия се почувства разочарована. Когато отвори вратата и видя Муньос, почти повярва, че отговорът е намерен. Разбира се, Муньос не можеше да има представа колко спешен е въпросът, нито пък знаеше нещо за новите развития на историята. Но тя не възнамеряваше да го занимава с това — поне все още не.
— Другите ходове нямат значение — каза тя. — Просто трябва да разберем коя фигура е взела белия кон.
Муньос поклати глава.
— Отделям за това цялото си свободно време. — Той се поколеба, като че ли считаше последвалите думи за проява на голямо доверие. — Ходовете са ми в главата и аз ги разигравам — напред и назад. — Отново замълча и изкриви устни в мъчителна, отчуждена полуусмивка. — Но в тази партия наистина има нещо странно.
— Не само партията е странна — заяви Хулия. — Факт е, че и аз, и Сесар я възприехме като централна част на картината, преди да забележим каквото и да било друго. — Хулия обмисли това, което бе казала току-що. — А може би наистина останалата част на картината е само допълнение на играта.
Муньос кимна леко. Хулия изпита чувството, че това му отне ужасно много време. Бавните му движения, за които губеше сякаш много повече от наистина необходимото време, бяха като че ли отражение на начина му на мислене.
— Не сте права, като казвате, че не виждате нищо друго. Виждате всичко, но може би не сте в състояние да си го обясните. — Муньос не помръдна от мястото си, а само посочи картината с леко движение на брадичката си. — Струва ми се, че всичко опира до гледната точка. Имаме работа с различни нива, всяко от които се съдържа в друго: подът на картината също е шахматна дъска, а на нея са разположени хора. Тези хора седят пред шахматна дъска с фигури върху нея. Всичко това се съдържа под формата на отражение в онова кръгло огледало отляво. И за да стане още по-сложно, може да се добави още едно ниво — нашето, на което седим, наблюдавайки сцената или няколкото сцени. А още по-нататък следва нивото, на което си ни е представял художникът — нас, зрителите на творбата му.
Той говореше безстрастно, малко разсеяно, като че ли рецитираше монотонно някакво описание, което не му се струваше особено важно, само за да достави удоволствие на другите. Удивена, Хулия подсвирна тихо.
— Колко странно е, че тъкмо вие го виждате така.
Муньос отново поклати невъзмутимо глава, без да откъсва очи от картината.
— Не виждам нищо странно. Виждам пред себе си една шахматна партия — не една, а няколко еднакви.
— Става много сложно за мен.
— Ни най-малко. В момента ние действаме на ниво, от което можем да получим доста информация: нивото на шахматната партия. Когато задачата бъде решена, можем да си направим изводи по отношение на останалата част от картината. Въпрос на математическа логика.
— През ум не ми е минавало, че математиката може да има нещо общо с това.
— Математиката има нещо общо с всичко. Всеки въображаем свят, като тази картина например, се управлява от същите закони, както и действителният свят.