— Защо? — попита Сесар. — Той може да е преместен от b2 или от e3.
— Не, не може. На всяко от тези полета черният кон би поставил белия цар на c4 в шах; в ретроградния анализ наричаме това въображаем шах. А нито един кон, всъщност нито една фигура, която държи противниковия цар в шах, няма да напусне тази позиция доброволно; това е просто невъзможно. Вместо да се мести, конят щеше да вземе царя и така да сложи край на партията. И тъй като такава ситуация отпада, можем да заключим, че и конят на d1 не е местен.
Хулия, която не бе откъсвала очи от дъската, каза:
— Това свежда възможностите до две фигури, нали? — Тя посочи с пръст всяка от тях. — Царят и дамата.
— Правилно. Последният ход може да е бил направен единствено с царя или с дамата. — Муньос огледа дъската и посочи черния цар, но не го докосна. — Нека първо анализираме позицията на царя, който може да се движи с по едно поле във всички посоки. Това ще рече, че той може да е стигнал до сегашната си позиция на a4 от b4, b3 или a3… теоретично.
— Дори аз разбирам какво имате предвид, когато говорите за b4 и b3 — намеси се Сесар. — Царят не може в никакъв случай да е в съседното поле до противниковия цар. Така ли е?
— Да. На b4 черният цар би бил поставен в шах от белия топ, белия цар и бялата пешка. А на b3 щеше да е поставен в шах от топа и царя. Двете позиции следователно са невъзможни.
— А не може ли да е дошъл отдолу, от a3?
— Не, в никакъв случай. Тогава белият кон на b1 щеше да го постави в шах, а съдейки по позицията на коня, той не се е озовал там наскоро, а преди няколко хода. — Муньос вдигна очи към тях. — Нов случай на въображаем шах, който доказва, че и царят не е местен.
— В такъв случай — каза Хулия, — последният ход е бил направен с черната дама.
Шахматистът отговори уклончиво.
— По принцип трябва да приемем, че е така — каза той. — Логично е да се предположи, че след като сме елиминирали невъзможното, това, което остава, колкото и невероятно да изглежда, е истината. Още повече, че в нашия случай можем да го докажем.
Хулия го изгледа с неизпитвано досега уважение.
— Невероятно. Също като в криминален роман.
Сесар изду устни.
— Опасявам се, скъпа моя, че случаят е точно такъв. — Той погледна Муньос и допълни с приятелска усмивка. — Продължавайте, Холмс. Целите сме слух.
Не личеше Муньос да се забавлява, но ъгълчето на устата му потрепна в рефлекс на учтивост. Беше ясно, че цялото му внимание е съсредоточено върху шахматната дъска. Очите му изглеждаха по-дълбоко хлътнали в орбитите си и горяха с трескав огън; изразът му беше на човек, който съзерцава въображаеми, абстрактни пространства, недостъпни за другите.
— Сега — предложи той — нека преценим какви са ходовете, които може да е направила дамата, при сегашната й позиция на c2. Не знам дали сте наясно с това, Хулия, но дамата е най-силната фигура в шахмата. Тя може да преминава неопределен брой полета в която и да било посока, и да изпълнява движенията на всички останали фигури, с изключение на движението на коня. Виждаме, че черната дама може да е стигнала дотук от четири полета: a2, b2, b3 и d3. Но вие би трябвало вече да разбирате и сами защо не може да е дошла от b3, нали?
— Струва ми се, че разбирам. — Хулия се беше смръщила съсредоточено. — Защото никога не би напуснала позиция, от която държи белия цар в шах.
— Точно така. Отново въображаем шах, който изключва b3 като нейна предишна позиция. Сега да видим d3. Мислите ли, че дамата може да е преместена оттам, например, за да избегне заплахата, която представлява за нея белият офицер на fl?
Хулия обмисли тази възможност. След малко лицето й просветна.
— Не, не би могла, и то по същата причина — възкликна тя, учудена, че сама е стигнала до този извод. — На d3 черната дама пак щеше да постави белия цар във въображаем шах, нали? Затова не може да е дошла и оттам. — Тя се обърна към Сесар. — Не е ли фантастично? При това не съм играла шах нито веднъж през живота си.
Муньос посочи с молива си поле a2.
— В тази позиция отново би възникнал въображаем шах, затова изключваме и нея.
— Очевидно дамата може да е дошла единствено от b2 — заяви Сесар.