8.
Четвъртият играч
Шахматните фигури бяха безмилостни. Те го пленяваха и поглъщаха. Имаше нещо ужасяващо в това, но имаше и неповторима хармония. Защото какво съществува наистина на този свят, освен шаха?
Муньос се усмихваше едва забележимо — с онази механична, отчуждена усмивка, която не го обвързваше с нищо, не представляваше дори опит да предизвика симпатия.
— Ето какво било значи — каза той тихо, изравнявайки крачка с Хулия.
— Да. — Тя вървеше с приведена глава, потънала в мисли. Извади ръка от джоба на жакета си и прибра косата, която падаше върху лицето й. — Сега знаете цялата история. Имате пълното право да я узнаете. Заслужихте си го.
Муньос гледаше право напред, обмисляйки това новопридобито право.
— Разбирам — каза той накрая.
Вървяха един до друг, без да бързат. Беше студено. По-тесните улици тънеха в сенките на високите сгради. Светлината от уличните лампи осветяваше само отделни части от мокрия асфалт, които блестяха като току-що лакирани. Сенките бавно се оттегляха; нахлуваше оловносивата зора и в другия край на булеварда силуетите на сградите, очертани на просветлялото небе, се превръщаха от черни отново в сиви.
— Има ли някаква по-специална причина — попита той, — поради която не ми разказахте по-рано тази част от историята?
Тя го погледна крадешком, преди да отговори. Той изглеждаше леко заинтригуван, но не и засегнат. Взираше се разсеяно в празната улица пред себе си. Беше вдигнал яката на шлифера си и пъхнал ръце в джобовете.
— Мислех си, че ще предпочетете да не се набърквате в тази история.
— Разбирам.
Завиха по друга улица, където ги посрещна шумът на боклукчийска кола. Муньос й помогна да се промъкне покрай контейнерите с отпадъци.
— Какво смятате да правите сега? — попита той.
— Не знам. Предполагам, че първо трябва да приключа с реставрацията. После ще напиша дълъг материал за историята на картината. Може дори да се прочуя благодарение на вас.
Муньос слушаше разсеяно, като че беше другаде с мислите си.
— Какво става с полицейското разследване?
— Ако предположим, че съществува убиец, рано или късно ще го заловят. Винаги става така.
— Подозирате ли някого?
Хулия се разсмя.
— Боже мили, не! — Тя се понамръщи, обмисляйки думите му. — Поне се надявам да е така. — Хвърли поглед към Муньос и каза: — Предполагам, че разследването на едно убийство, за което не се знае убийство ли е или не, прилича много на това, което вие направихте с картината.
Муньос изкриви устни в полуусмивка.
— Всичко е въпрос на логика, предполагам — отвърна той. — А логиката е обща черта на шахматистите и детективите. — Хулия не можеше да прецени дали той се шегува или говори сериозно. — Доколкото знам, Шерлок Холмс е играел шах.
— Четете ли криминални романи?
— Не. Но книгите, които действително чета, понякога напомнят на криминални романи.
— Какви са те?
— Книги за шах, разбира се. Както и сборници с математически ребуси, логически задачи, все неща от този род.
Пресякоха пустия булевард. Когато стигнаха отсрещния тротоар, Хулия отново погледна крадешком спътника си. Нямаше свръхинтелигентен вид, а доколкото можеше да прецени, не му беше и провървяло особено в живота. Така, както вървеше с ръце в джобовете на шлифера, а ушите му стърчаха над омачканата яка на ризата, той приличаше точно на това, което и беше — незначителен чиновник, за когото шахът беше единственото бягство от посредствеността в друг свят на комбинации, задачи и решения. Най-странното в него беше, че особеният блясък в очите му изгасваше в мига, в който отклонеше погледа си от шахматната дъска. Странен й се струваше и начинът, по който той привеждаше главата си — така, сякаш голяма тежест притискаше тила му и го принуждаваше да се наведе, може би, за да даде възможност на заобикалящата го действителност да минава покрай него, без да го смущава повече, отколкото беше абсолютно наложително. Приличаше й донякъде на снимките на военнопленници, които бе виждала в старите документални филми — те се влачеха така, с наведени глави. Имаше вид на човек, признал се за победен още преди започването на битката, човек, който всяка сутрин, отваряйки очи, вижда пред себе си образа на своя провал.