Вървяха към колата, прикривайки се зад сергиите. Сърцето на Хулия заби още по-силно, когато успя да види част от номера. Не можеше да има съмнение: син форд, тъмни стъкла и буквите ТН. Устата й беше пресъхнала, стомахът й се свиваше мъчително. Каза си, че сигурно така се е чувствал капитан Питър Блъд, преди да заповяда абордаж на вражески кораб.
Когато стигнаха до ъгъла, нещата се развиха много бързо. Някой в колата свали прозореца, за да изхвърли цигарата си. Сесар хвърли чадъра и шапката си, вдигна ръжена и заобиколи колата отляво, явно готов да убива пирати или който изобщо се намираше в колата. Хулия се затича. Зъбите й бяха здраво стиснати, кръвта пулсираше в слепоочията й. Извади пистолета и го пъхна през прозореца, преди шофьорът да успее да го вдигне отново. Пред нея изплува непознато лице — млад мъж с брада, който се взираше ужасено в дулото на пистолета. Човекът на съседната седалка подскочи, когато Сесар отвори вратата, вдигнал заплашително ръжена над главата си.
— Излизайте! Вън! — Хулия викаше, изгубила всякакъв контрол над себе си.
Смъртнобледен, човекът с брадата вдигна умолително ръце с широко разперени пръсти.
— Успокойте се, сеньорита! — изпелтечи той. — Успокойте се, за Бога! Ние сме от полицията.
— Признавам си — каза инспектор Фейхо, сключвайки ръце над бюрото си, — че засега не се справяме кой знае колко добре с този случай…
Усмихна се спокойно на Сесар, като че ли считаше безрезултатната дейност на полицията за напълно оправдана. „След като сме в такава изискана компания — говореше погледът му, — може да си позволим известна конструктивна самокритика“.
Сесар обаче явно не беше на същото мнение.
— Това — заяви той, — е друг начин да наречете нещо, което други биха определили като чиста некадърност.
Забележката на Сесар нанесе последния удар. Усмивката на Фейхо угасна. Под гъстите мустаци зъбите му захапаха долната устна и той започна да потропва нервно по бюрото с евтината си химикалка. Присъствието на Сесар го принуждаваше да действа внимателно — и тримата знаеха защо.
— Полицията си има свои методи.
Говореше празни приказки. Сесар се изнерви и ожесточи. Това, че имаше някакви сделки с Фейхо, не означаваше, че трябва да любезничи с него, още повече когато го бе спипал, че не играе по правилата.
— Ако тези методи се свеждат до това да следите Хулия, когато наоколо се върти някакъв луд и изпраща анонимни послания, предпочитам да не казвам какво ми е мнението за тях. — Той погледна Хулия, после отново се обърна към полицая. — Не мога да повярвам, че сте я поставили сред заподозрените във връзка със смъртта на професор Ортега. Защо тогава не проучвате и мен?
— Проучихме ви. — Фейхо беше засегнат от невъздържаността на Сесар и едва прикриваше гнева си. — Проучихме всички. — Той обърна нагоре дланите на ръцете си, приемайки отговорността за гафа. — За съжаление такива неща се случват в нашата работа.
— Поне открихте ли нещо?
— Опасявам се, че не. — Фейхо се почеса под мишницата и се размърда притеснено на стола си. — Честно казано, върнахме се там, откъдето започнахме. Патолозите не могат да се споразумеят за причината за смъртта на Алваро Ортега. Ако наистина има убиец, можем само да се молим да се издаде с някаква грешка.
— Затова ли ме следяхте? — Хулия все още кипеше от гняв. — За да видите дали няма да направя грешка?
Инспекторът я погледна мрачно.
— Не го приемайте като лична обида. Това са рутинни разследвания. Обичайна полицейска тактика.
Сесар повдигна едната си вежда.
— Като тактика не ми се струва нито особено обещаваща, нито кой знае колко ефективна.
Фейхо преглътна подигравката. Хулия си каза със скрито злорадство, че сигурно в момента се разкайва за всичките си незаконни сделки със Сесар. Достатъчно бе антикварят да си отвори устата тук и там, и без отправяне на преки обвинения и официално документирано следствие, дискретно, както обикновено се постъпваше на определено ниво, инспекторът щеше да бъде отпратен да чака пенсия като писарушка в някой далечен провинциален участък, без никакви шансове за повишение.
— Мога само да ви уверя — каза той накрая, след като бе успял да потисне част от гнева, който като че ли бе заседнал в гърлото му, — че ние ще продължим разследването. — После като че си спомни нещо и добави с нежелание: — Разбира се, на младата дама ще бъде осигурена специална охрана.