— Може би избързваме със заключенията — каза Сесар. — Като си помислиш, онази сутрин на Растро трябва да е имало десетки руси жени с шлифери. Някои дори може да се носели тъмни очила. Но за празната опаковка си права. Просто гротескно — да я оставят така, върху колата, да се вижда отдалече.
— Може би не е чак толкова гротескно — проговори Муньос и двамата го погледнаха. Той седеше на една табуретка пред малката шахматна дъска. Беше по риза и се виждаше, че ръкавите му са скъсявани малко над лактите. Хулия, която седеше до него, забеляза в ъгълчето на устата му познатата й вече замислена полуусмивка и разбра, че е разшифровал новия ход.
Той посочи с пръст пешката на a7, без да я докосва. — Черната пешка, която е била на a7, взема белия топ от b6 — каза той, сочейки разположението на фигурите върху дъската. — Това иска да ни каже нашият противник с посланието от картичката.
— И какво ще рече това? — попита Хулия.
— Ще рече, че се е отказал от един друг ход, от който ние по някакъв начин сме се опасявали. Искам да кажа, той можеше да вземе бялата дама на e1 с черния топ от c1. Такъв ход неминуемо би довел до размяна на дамите. — Той вдигна очи от дъската и погледна тревожно Хулия. — С всичко, което следва от нея.
Хулия отвори широко очи.
— Искате да кажете, че се е отказал да вземе мен?
Изражението на Муньос можеше да се тълкува по различни начини.
— Може да се каже и така. — Той огледа фигурката, която представляваше бялата дама. — В такъв случай той ни казва следното: „Напълно съм способен да убивам, но го правя само, когато искам“.
— Играе си като котка с мишка — промърмори Сесар и удари с ръка подлакътника на креслото. — Този човек е абсолютен злодей!
— Не забравяй, че може и да е жена — каза Хулия.
Сесар цъкна с език.
— Кой ти гарантира, че жената с шлифера, ако тази в уличката е била същата, действа сама? Тя може да е нечия съучастница.
— Да, но чия?
— Нали това искам да узная и аз, мила.
— Тъй или иначе — каза Муньос, — ако забравим за миг жената с шлифера и се съсредоточим върху картичката, можем да стигнем до по-различен извод относно личността на нашия противник. — Той ги погледна и отново посочи към дъската, като че ли считаше търсенето на отговори другаде за чиста загуба на време. — Вече знаем, че има склонност към лукавство, но сега вече виждаме, че е и самодоволен. Той (или тя) се отличава и с арогантност. Играе си с нас — пак посочи дъската, подканвайки ги да огледат фигурите. — Вижте, от практическа гледна точка, от позицията на един шахматист, вземането на бялата дама би било лош ход. Белите не биха имали друг изход, освен да се стремят към размяна на дами, тоест да вземат черната дама с белия топ на b2, и това би поставило черните в много лошо положение. Единственият изход за черните би бил да местят черния топ от e1 на e4, за да застрашат по този начин белия цар. Но неговата защита е елементарна — ход с бялата пешка от d2 на d4. Тогава черният цар би бил заобиколен от противникови фигури, без възможност за защита и неминуемо бихме стигнали до шах и мат. Черните биха загубили партията.
— Искате да кажете — попита Хулия, — че цялата тази история с аерозола върху колата и заплахата за бялата дама е била просто блъф?
— Това не би ме учудило ни най-малко.
— Но защо?
— Защото нашият противник е избрал хода, който и аз бих избрал на негово място: той взема белия топ от b6 с пешката, която беше на a7. Това облекчава натиска, който белите оказват върху черния цар — а той е в извънредно тежка позиция. — Муньос поклати възхитено глава. — Казах ви, че е добър играч.
— И сега? — попита Сесар.
Муньос прекара ръка по челото си и погледна замислено към дъската.
— Сега имаме две възможности. Може да вземем черната дама, но това ще принуди противника ни също да се стреми към размяна на дамите — той хвърли поглед към Хулия, — а на мен това не ми харесва. Не би трябвало да го принуждаваме да направи нещо, от което се е отказал. — Отново поклати глава, като че ли белите и черните фигури потвърждаваха мислите му. — Странното е, че той знае, че ние ще разсъждаваме по този начин. Това си има своите предимства за нас — аз виждам ходовете, които прави, той ни изпраща описанието им, а той може само да предвижда нашите. Но въпреки това може да им влияе. Досега винаги сме правили това, което е очаквал от нас.