— Очевидно е, нали? — засмя се той притеснено.
— Няма страшно — отвърнах аз и го целунах.
След онази първа целувка сега беше по-лесно. Отведох го в спалнята. Той започна да ме разсъблича, но после телата ни отново се преплетоха. Затова взех нещата в свои ръце и сама се съблякох.
В спалнята беше тъмно; проникваше светлина само от всекидневната, но дори и така се притеснявах от белезите. Вероятно той ги напипваше, докато прокарваше пръсти по кожата ми. Не каза нищо. Вероятно ги е усетил и с езика си, като целуваше тялото ми. Пак не каза нищо.
Най-странното е, че усещах, усещах всичко. Обикновено усещах само сърбеж, неудобство, напрегнатост, болка. Чувствителността на кожата ми беше притъпена от белезите; на места беше напълно изтръпнала — явно бяха засегнати нервни окончания. Но докато той ме докосваше, усещах всичко; все едно бях с нова кожа.
Вторник, 25 май 2004 г.
Вчера Джонатан ми звънна по мобилния. За щастие по това време в офиса нямаше никого. Проведох нещо като интервю, но веднага разбрах, че е формалност. Опитах се да си представя как изглежда човекът от другата страна на линията, но не успях да свържа гласа с някакъв образ. Притеснявах се, но се стараех да не си проличи в тона ми. Леко преувеличих управленските си способности и това даде резултат: нае ме на тримесечен временен договор като начало. Ако ми хареса и той остане доволен от работата ми, каза, че ще го продължи. Резервира ми места за полетите и по имейла ми изпрати разписанията. Билетите щях да получа на летището.
Към края на деня видях шефката си и й връчих заявлението си. Понеже имах неизползвана отпуска, ми оставаше да работя само още две седмици. Тя не се зарадва. Извиних се, че й оставям толкова кратко време да си намери нов служител, но сърцето ми ликуваше.
Затова днес си позволих едно от редките си излизания сред хора. Искаше ми се да отида до пощата, за да купя веднага американски долари, но не тръгнах право натам. Опасявах се Лий да не ме дебне. Каза, че е на работа, което не беше пречка да ме следи. Беше постъпвал така и преди; толкова често го бе правил, че виждах лицето му, където и да се намирам. Вероятно през по-голяма част от времето си въобразявах, ала невинаги.
Разходих се из „Бутс“ и проявих интерес към тестовете за бременност. Ако ме наблюдава, това ще го впечатли, помислих си. После отидох на щанда с козметика.
Имах резервация за полета за четири следобед в петък, 11 юни. Последният ми работен ден във Великобритания щеше да е в четвъртък, предишния ден. Реших да си купя куфар и да го оставя в службата. От вкъщи щях да си взема най-необходимото и тайно да го пренеса едно по едно. Възнамерявах да скрия куфара в килера в службата. За щастие единствена аз влизах там от време на време. Не беше най-добрият вариант; не бях опаковала багажа си, но се налагаше да се примиря. Щях да взема съвсем малко дрехи и да купя каквото ми е необходимо в Ню Йорк.
Планирах да оставя повечето си вещи в къщата в Ланкастър. Не биваше да рискувам да изнеса много неща. Нюйоркската ми заплата позволяваше засега да продължа да плащам наема за жилището в Ланкастър. Може би след няколко месеца щях да се върна, да връча ключа на хазяйката и да си прибера останалите вещи. Нуждаех се само от няколко месеца, та той да ме забрави и да си продължи пътя.
Случайно вдигнах поглед от витрината и го видях: стоеше в другия край на магазина, до входа. Беше в костюм. Може да е бил на среща с управата. Най-умното беше да се престоря, че не съм го видяла, макар страшно много да ми се искаше да му махна. Присъствието му обаче сложи край на плановете ми да отскоча до пощата. Щях да направя нов опит на следващия ден. Щях да кажа, че трябва да взема колет за приятелка или нещо подобно.
Петък, 22 февруари 2008 г.
Събудих се внезапно; от състояние на дълбок сън за секунди се оказах съвсем будна; сърцето ми биеше лудо.
Намирах се в леглото на Стюарт и беше съвсем тъмно. Не се чуваше нищо, освен равномерното му дишане до мен. Слушах напрегнато и се питах какво ли ме е събудило.
Тишина.
Погледнах към Стюарт — лежеше до мен. Все още привиквах към това да спя с него, макар че откакто се върна от Абърдийн, прекарвахме всяка свободна минута заедно. При всяко събуждане до него ми трябваше известно време, за да се успокоя и да се сетя какво става.
Бях сънувала Силвия; Стюарт беше с мен и двамата, голи, се любехме в леглото, все едно сме съвсем сами, точно както постъпихме преди няколко часа. В съня си бях вдигнала поглед и я бях видяла там, на прага. Розовата барета беше нахлупена предизвикателно върху русата й коса, тънките й устни се извиваха в злобна усмивка.