— Извинявай ли? — учуди се той. — За какво?
— С достатъчно такива глупости се сблъскваш в работата си, предполагам. Не ти е нужно да го правиш извън дежурство. Онзи ден, когато ми приготви супа, а аз си тръгнах внезапно — и за това ме извини. Наистина се държах невъзпитано.
Известно време той мълча. Остана със забодена в яката на сакото брадичка. Хвърлих му плах поглед.
— Не, не. Мислих по въпроса. Притискам те, а не е редно.
— Но се оказа прав. Трябва да го направя. И аз разсъждавах през уикенда. Ще отида и ще се запиша при джипи.
Изрекох думите, преди да се усетя. Това пък, по дяволите, откъде ми хрумна? Той е виновен; и фактът, че стои пред мен. Поради някаква налудничава причина исках да го видя усмихнат.
Стюарт спря на място.
— Наистина ли?
— Да, наистина.
Изражението му ме разсмя.
Той отново тръгна. Прекосихме заедно главната улица; шумът от движението беше оглушителен.
— Слушай — подхвана. — Запиши се в Медицинския център на Уилоу Роуд. Те са най-добрите наоколо, имат няколко изключителни клиники. Страхотни специалисти са и са много дружелюбни. Сандж… Доктор Малхотра… Запиши се и си вземи час при него, чу ли? Страхотен е. И много мил.
— Добре, ще го направя. Благодаря.
Минахме през бариерата на метрото и се разделихме: той отиваше на юг, а аз — на север. Гледах го как се отдалечава по облицования с плочки тунел с метната през рамото чанта.
Понеделник, 8 декември 2003 г.
Най-накрая в седем без петнайсет се озовах вкъщи. Забавих се, защото ми възложиха да се справя с проблем, възникнал в лондонския ни офис.
Виното се мъдреше по средата на подредената маса. Лий шеташе в кухнята, а всичко бе безупречно чисто. Представа нямах как готви, без да натрупа куп мръсни чинии, докато тече процесът. Целуна ме по бузата. Не само беше сготвил, но беше и освежен след взетия душ, обръснат и ухаеше на одеколон.
— Извинявай, че закъснях — изчуруликах аз.
— Никакъв проблем — отвърна той. — Готов съм. Иди и седни.
Този път беше пикантно пиле с подправки, салата, топъл хляб и студено бяло френско вино.
— Звъннах на няколко души — осведоми ме той, дъвчейки. — Всичко е наред за четвъртък. Но сигурно ще е най-добре, ако се срещнем там.
— Ами добре…
Последва пауза, докато отпиваше от виното. След това попита:
— Сигурна ли си?
— За кое?
— За срещата с приятелите ти.
— Разбира се. Защо да не съм?
— За мен значи много — обясни той и сви рамене. — Неловко ми е да се срещам с хора, да знаеш.
— Не ми правиш впечатление на човек, който изпитва затруднения в светски ситуации.
— Значи определено още не ме познаваш добре.
Последва още по-дълга пауза. Този път аз наруших мълчанието.
— Бих искала да знам с какво точно се занимаваш.
Той спря да се храни и ме изгледа продължително.
— За по-голямата част вече се досещаш — заяви той. — Работя в охранителния бизнес.
— Това би могло да означава всичко — парирах аз. — Притеснявам се.
— Няма нужда — възрази той нежно. — От мен се иска само да внимавам, това е всичко. За теб най-добре е да не знаеш подробности.
— Нямаш ли ми доверие?
Очите му помръкнаха.
— И аз бих могъл да ти задам същия въпрос.
В този момент се предадох.
— Слушай, не е задължително да ходим. При Маги, имам предвид. Честна дума. Ако не желаеш…
— Всичко е наред — прекъсна ме той. — Ще отидем.
— Лий, става въпрос за вечеря. Не е изпит.
Той сдъвка залъка си, остави ножа и вилицата и попита:
— Десерт?
Десертът се оказа парникови ягоди и мускатово вино. Справихме се с тях в леглото. Той не отрони и думичка повече за вечерята при Маги или за работата си, аз — също. Потопих се във вкуса му, в усещането на топлите му ръце върху голата ми кожа с пълното съзнание, че на другата сутрин ще си тръгне и аз отново ще бъда сама.
Вторник, 11 декември 2007 г.
Направих го! Най-сетне успях. Тази вечер не слязох на обичайната спирка на метрото, а на друга — на километър от вкъщи, и оттам тръгнах към Уилоу Роуд. Тайничко се надявах по това време клиниката да не е отворена, но тя работеше.
Уилоу Роуд се отклонява от една от главните улици, но е изненадващо тиха. Клиниката разполага с малък паркинг, а около него са струпани няколко сгради, включително стоматологично отделение и аптека. Всичко беше ярко осветено, а паркингът — препълнен. Вътре е ново и чисто. Независимо от наполовина пълната чакалня цареше тишина и спокойствие. В ъгъла имаше малка коледна елха, украсена със светещи лампички и многоцветни гирлянди.