Някой седеше на стъпалата пред къщата ми и с приближаването ми се изправи.
Лий.
— Къде беше? — попита той.
Извадих ключовете от дъното на чантата.
— Излязох — отвърнах аз. — Не ми се стоеше вкъщи. Отдавна ли си тук?
— От десетина минути. — Целуна ме по бузата. — Ще влизаме ли? Тук ми замръзнаха топките.
— Защо не си отключи?
— Ти ми забрани, забрави ли?
— Какво?!
— Каза да не влизам и да не размествам вещите ти.
— Нямах това предвид. Естествено, че можеш да влизаш.
Още в антрето той ме придърпа и ме притисна към стената. Разтвори палтото, а устата му обсеби моята. Целувката му, смразяваща и суха, ухаеше на него, а не на алкохол. Значи не беше пиян, а просто освирепял.
— Не спрях да мисля за теб днес — прошепна той. Ръцете му се плъзгаха по сатена, по роклята. — Тази рокля ме кара да те желая невероятно много.
Захванах се с панталоните му; освободих колана и ги смъкнах. Тук в антрето, помислих си аз, е толкова подходящо, колкото и навсякъде другаде.
— Само ми кажи — простена той, заровил лице в косата ми, — нали не си се чукала с друг, облечена в тази рокля?
— Не. Само с теб. Тя е твоя. Аз съм твоя.
Събота, 22 декември 2007 г.
Днес времето е страхотно. Приемам го като знак. И освен това е четна дата. Значи е страхотна идея да се излезе за питие.
Чакаше ме, когато почуках. Предложих да го взема, като съм готова; така нямаше да се налага да ме чака още половин час, докато проверя всичко. Приключила бях с проверката и тя мина добре.
— Как е рамото ти? — попитах аз.
— По-добре е. — Вече не носеше презрамката. — Хапчетата явно си вършат работата.
Хай Стрийт продължаваше да гъмжи от хора, възползващи се от последните дни преди Коледа. Стюарт ме поведе по странична пряка, а после — по задна алея. Кръчмата „Рест Ашуърд“ се намираше в дъното, а черната дъска отвън обещаваше „хубава храна“. Той задържа вратата отворена пред мен.
Точно отваряха и ние се оказахме първите посетители. Пред малкия бар с два меки дивана имаше открита камина, където в момента горяха свити на топка вестници; всеки момент върху тях щяха да хвърлят от подредените наблизо цепеници. Светещи гирлянди от лампички украсяваха бара, а в ъгъла стоеше украсено с вкус истинско коледно дърво. Слава богу, че не бяха пуснали и коледни песни.
Той ми подаде чаша вино и аз се настаних на единия диван близо до огъня. Протегнах ръце, за да ги сгрея, но камината още не излъчваше достатъчно топлина.
— Изглеждаш уморен — констатирах аз, когато той седна срещу мен. — Наспа ли се?
— Не особено, ако трябва да съм честен. Но съм свикнал. Върна ли се късно от работа, обикновено заспивам трудно.
Отпих от виното и усетих как направо ме блъсна в главата. Какво у него ме караше да се чувствам достатъчно сигурна, че да рискувам да пия?
— Отново се упражнявах да дишам дълбоко — осведомих го аз. — Цяла глава от материалите, които ми даде, е посветена на темата.
Стюарт се наведе напред и постави своя „Гинес“ на масата между нас.
— Наистина ли? Звучи обещаващо. Трябва само да продължиш да се упражняваш, докато ти стане втора природа, и да прибягваш до техниката при необходимост, но без да се стараеш особено.
Кимнах и споделих:
— Никога не ме е бивало да се отпускам, но засега всичко върви добре.
— Тогава — за новото начало — вдигна той чашата.
Последва пауза. Малко ми се приспа.
— Имала ли си нови проблеми с онзи идиот, мениджъра по продажбите? — попита той.
Поклатих глава.
— За щастие не съм го виждала. Представа нямам какво ще му кажа, когато пътищата ни се пресекат, но тогава ще се тревожа. — Замислих се за миг и продължих: — Всъщност аз така и не ти благодарих за… Знаеш за какво. Че го разкара от мен. И защото си честен с мен. В противен случай най-вероятно още щях да съм разстроена и не на себе си. Сега поне ми се струва, че напредвам.
— Няма нужда да ми благодариш — усмихна се той. — Всъщност аз трябва да ти благодаря.
— Ти на мен? Защо?
Въздъхна и ме погледна, сякаш се колебаеше дали да каже какво мисли.
— Когато се преместих, не бях в най-добра форма. Дори не исках да се местя от последната квартира, но се налагаше. Но сега къщата… Не знам… Усещам я като свой дом и до голяма степен това е свързано с теб.