— С мен? Как?
Сви рамене и прецених, че изглежда леко смутен.
— Не знам. Наясно съм само с това: с нетърпение очаквам да те видя.
Дори се засмя от смущение, а аз се досетих, че той всъщност ме харесва и се опитва да ми го каже, без да ме подплаши.
Понечих да отбележа: ти не ме познаваш, но това някак не отговаряше на истината. Знаеше за мен много повече, отколкото който и да е в службата, а приятели аз вече нямах.
Плахо, сякаш не с моя глас, признах:
— Караш ме да се чувствам в безопасност.
После атмосферата се промени. Дали защото пих прекалено много — почти цяла чаша, по дяволите — или защото кръчмата се напълни и навсякъде около бара седяха хора? Стюарт ме изгледа изпитателно, но аз издържах на погледа му.
Някой прибра чашите ни и вълшебството отлетя.
— Още едно питие? — попита той.
Наканих се да стана и този път аз да платя, но той ми махна да не мърдам.
С лекота можех да заспя в удобния диван.
— Някой седи ли тук? — попита млада жена, съпровождана от по-възрастна.
Майка и дъщеря бяха тръгнали на пазар, ако се съдеше по торбите.
— Да, но има достатъчно място там — посочих аз другия диван.
Питах се колко ли ще издържа, преди цялото това излагане на показ да ме притесни.
Грабнах сакото на Стюарт от съседния диван и го метнах на облегалката на нашия. С усилие надвих желанието да го подуша и се разсмях. Боже, вече бях пияна. Можех да си позволя само още една чаша вино; само една.
Стюарт се върна след — по моя преценка — цяла вечност и седна до мен, без дори да погледне двете жени, бъбрещи каква грешка е допуснал някой си Франк, като изоставил Джулиет. Диванът не беше особено голям.
Това всъщност представляваше изпитание. Ако успея да се справя, ако успея да го изтърпя да седи така близо до мен на обществено място, ако съумея да водя разговор — какъвто и да е — с този почти непознат мъж, когото обаче вече инстинктивно харесвам и на когото имам доверие, тогава навярно нещо ще се случи; в някакъв момент в бъдещето.
— Добре ли си? — попита Стюарт.
С кое да съм добре, исках да попитам, но той имаше предвид, че седи така близо до мен и бедрото му е опряно в моето. С изключение на Робин, който ми се нахвърли, и Стюарт, който се погрижи за мен по време на пристъпа на паника, за пръв път допусках физически контакт с мъж от него насам.
— Добре съм — уверих го аз, като се питах колко ли са пламнали страните ми. — Питах се… Как така… не ме е страх от теб. Аз се плаша от всички. От абсолютно всички. А ето че не съм изплашена, когато си до мен, макар да не знам нищо за теб.
Той пресуши половината си бира на един дъх и постави решително чашата пред себе си.
— Радвам се, че не се страхуваш от мен. Няма и защо.
Взе ръката ми. Погледнах към пръстите си в неговата длан и се запитах защо са толкова студени, когато останалата част от мен е така гореща: абстрактно мислех и за ръцете му — големи, силни, с къси нокти. Чаках паниката да ме завладее, но пристъп не последва. Сърцето ми биеше учестено, но не от страх.
— Що се отнася до това дали ме познаваш, ще ти кажа някои неща. От известно време искам да ги споделя, но просто не ми се удаваше възможност. Затова ще го направя сега.
Понечих да обърна внимание, че когато е бил с мен, никога не съм му позволявала да вземе думата, ала за щастие се стърпях и не си отворих устата.
— Преди да се преместя тук, живеех в Хампстед с гаджето си Хана. Тя всъщност ми беше годеница, а не гадже. Мислех, че сме щастливи, но очевидно не е било така.
Млъкна внезапно и се загледа в ръката ми, вкопчила се в неговата. Леко го стиснах и попитах:
— Какво стана?
— Оказа се, че излизала с друг. Някой от службата й. Забременя и направи аборт. Разбрах всичко едва след като се беше случило. Определено ми беше трудно…
— Това е ужасно — изкоментирах аз.
Усещах обидата, която струеше от него.
Палецът му погали нежно ръката ми, от което потреперих.
— Излиза, че още не си готов за нова връзка — отбелязах аз направо, като се постарах да смекча думите с усмивка.
Господи, помислих си, какво ли още бих изтърсила, ако изпия нова чаша.
За щастие той се усмихна.
— Не, не съм. — Допи си бирата, погледна отново ръцете ни и каза: — Но нещо ми подсказва, че и ти още не си готова.
Поклатих глава. Замислих се и накрая успях само да изрека: