Исках да съблека дрехите му, исках да ме чука. Точно тогава — в този момент — мисля, че бях готова дори да му платя, за да го направи.
Последва дълга пауза. С всеки изминал миг ставаше все по-ужасна. Поклати глава. Имаше вид на човек, който спори със себе си какво да предприеме. Вътрешната му битка най-после приключи: пристъпи напред, целуна ме пак — този път по горещата буза — и прошепна:
— Ще се видим утре.
Обърна се и тръгна към своя апартамент, като вземаше по две стъпала наведнъж. Чух как ключът се превъртя, как вратата се отвори и затвори и настъпи тишина. Стоях пред апартамента си, все едно току-що съм се върнала от работа.
Само дето се клатушках леко, сякаш ме брулеше силен вятър, и ужасно ми се ходеше до тоалетната.
Четвъртък, 25 декември 2003 г.
Мобилният ми иззвъня, докато още се бяхме вкопчили един в друг. Лесно се абстрахирах от звука, когато се съсредоточавах върху тялото на Лий и следвах ритъма му. Той направи гримаса и усетих как се стегна заради разсейването.
— Шибан телефон — промърмори и прокара ръка по челото си.
— Не му обръщай внимание — прошепнах аз. — Остави го. Продължавай.
Настроението му се промени. Отблъсна ме грубо, сграбчи ме за косата и ме обърна по корем. Извиках от внезапната болка, но той не ми обърна внимание и настойчиво проникна в мен отзад. Съпротивлявах се, ала Лий само дръпна главата ми назад и продължи още по-силно.
Отне му само минута. Чух звуците, които издаде, когато свърши. После моментално се отдръпна от мен и стана. При влизането в банята затръшна вратата така силно, че прозорецът издрънча.
От дърпането на косата скалпът ме болеше; лежах неподвижно и слушах как сърцето ми бие лудо в гърдите. Какво, по дяволите, беше това? Чух как водата от душа потича.
Телефонът звънна повторно. Обадих се.
— Скъпа, честита Коледа!
Беше Силвия.
— Здрасти, скъпа. Как си?
— Още не достатъчно пияна. А ти?
— Едва дванайсет и половина е — отбелязах аз, като погледнах часовника. — Да не си започнала вече?
— Естествено, Не ми казвай, че си още в леглото.
— Може и да съм.
— Ха! — възкликна тя възбудено. — Вероятно и аз щях да съм, ако имах Лий за компания.
— Подарявам ти го. Днес определено не е в настроение.
— Да дойда ли да го вразумя?
— Не — засмях се аз. — Ти какви ги вършиш?
— Разни неща. Мама иска да й помогна да сготви обяда, аз искам да разходя новите си дрехи…
След няколко минути приключих разговора и се облякох. Избрах избелели джинси, пуловер и топли чорапи. Долу, в кухнята, цареше пълен хаос: трохи от препечен хляб, използвани пакетчета чай, захвърлени в мивката… Почти приключвах с миенето на съдовете, припявайки на коледните песнички по радиото, когато се появи Лий само по джинси. Горната част на тялото му беше стегната, а раменете — влажни. Сграбчи ме, от което подскочих.
— Добре ли си? — попитах аз.
Заровил лице в шията ми, той промърмори:
— Да, като се изключи шибаното позвъняване. Кой беше?
— Силвия.
— Защо ли не се досетих?
— Нарани ме и ме заболя, да знаеш.
— Как те нараних?
— Дърпаше ми косата и много болеше.
Дари ме със странна усмивка и разтърка главата ми.
— Извинявай. Не си ли падаш по грубия секс?
— Не съм сигурна — отвърнах аз след кратък размисъл. — Или поне не си падам по толкова груб.
— Всички жени го обичат. Които твърдят обратното, лъжат.
— Лий!
Той само се засмя и отиде във всекидневната. Сигурно се шегува, реших аз, а не мисли наистина така. Прокарах пръсти през корените на косата си — в ръката ми останаха цели кичури. Погледнах ужасена космите и ги хвърлих в кофата за боклук.
Неделя, 23 декември 2007 г.
Пак бе неделя и беше облачно, тоест като цяло се очертаваше добър ден; по-късно можех да отида да потичам.
Точно в момента обаче всичко ми се струваше пълна гадост.
След като ме остави да стърча пред апартамента и се качи горе, изпитах чувството, че съм се държала като пълна глупачка. Съзнавах го някак вяло, защото още ми беше топло и приятно от двете чаши вино (две чаши, боже мой!), но същевременно сега, в мрачното и ветровито декемврийско утро, мислех само как щастливо му обясних за пребиваването ми в психиатрична болница — неведнъж, а два пъти — и как той застина, когато го целунах, как се отскубна от пръстите ми, които го бяха сграбчили, и побягна колкото бързо успяха да го понесат краката му нагоре по стълбите.