Отворих вратата на колата, за да вляза на топло.
— Чакай — спрях аз. — Не бях с тези.
— Не, разбира се. Донесох ти чисти. Имах предчувствие, че ще са ти нужни.
— А какво стана с моите?
— Сигурно са някъде на паркинга — сви рамене той.
— Имаш ли фенерче? Не мога да си оставя пликчетата някъде на паркинга.
— Нямам фенер — отсече той и запали двигателя. — Да вървим. Гладен съм.
След половин час пристигнахме в прекрасна стара кръчма до реката и чакахме за маса. Седнала пред откритата камина с чаша червено вино в ръка, се топлех и бавно изучавах менюто. Лий седеше срещу мен и ме наблюдаваше с весела усмивка.
Аз първа го усетих; от него внезапно започна да се излъчва напрежение. С периферното си зрение долових как се стегна.
Вдигнах поглед: наблюдаваше някого или нещо зад мен. Инстинктивно се обърнах. Зад мен в ресторанта вечеряха сума ти хора.
— По дяволите! — изруга той под носа си.
— Лий, какво има?
— Не се обръщай — нареди ми с леден тон. В следващия миг се изправи. — Чакай тук, чу ли? Сега ще се върна.
Проследих го с поглед как се отправя към тоалетните на ресторанта. Чувствах се неспокойно. Кого видя? Друга жена ли? Независимо от указанията му се завъртях, за да виждам трапезарията. Чаках появата му. Вратата към тоалетните се отвори, но не беше Лий, а двама непознати — единият в костюм, преметнал малка раница на рамо; другият — по-възрастен — по-небрежен в облеклото, с черно кожено яке и джинси. Смееха се. Очаквах да седнат в трапезарията, но те тръгнаха право към мен. Облегнах се назад в креслото и отново потънах в менюто, докато минаваха край мен. Стигнаха до входа на кръчмата и си стиснаха ръцете. Мъжът с джинсите изчезна през вратата и се изгуби някъде в паркинга.
След няколко минути се появи Лий. Говореше по мобилния. Междувременно седна срещу мен.
— Да. Добре. Ще се видим отвън.
Затвори апарата и го пъхна в джоба на сакото.
— Лий, какво става?
— Съжалявам. Налага се да излезем и да изчакаме малко в колата.
— Какво?!
— Трябва да се срещна с един човек. Не може да го чакаме тук.
— Шегуваш се!
Наведе се напред и пъхна ключа в ръката ми.
— По дяволите, млъкни и отивай в колата! Ще дойда след минута.
С тежки стъпки се отправих към колата и затръшнах вратата, макар наоколо да нямаше никого, който да оцени степента на беса ми. Сама вътре, отворих жабката с надеждата да открия някакво обяснение на случващото се, но тя беше празна; абсолютно празна.
След няколко минути от страничната врата на кръчмата излезе Лий и тръгна към мен. Отвори и заедно с него в колата нахлу студеният нощен въздух.
Погледнах го с очакване.
— Тази кръчма е долна — обяви той весело. — Да отидем на друго място.
— Какво?
Притисна слепоочията си с пръсти, все едно му причинявах главоболие.
— Добре — примири се той, — слушай сега. След няколко минути ще се появят още коли. Ще се срещна с хората в тях и ще им обясня какво се случи току-що. С малко повече късмет ти и аз ще си тръгнем и ще идем да вечеряме в друга кръчма.
— А ако нямаме късмет?
— Тогава ще се наложи да им помогна, а ти ще се снишиш в колата. И няма да гъкнеш.
— Някога ще благоволиш ли да ми обясниш какво, по дяволите, става?
— Само да приключи тази история. Обещавам ти.
Наведе се и ме целуна в тъмнината. Отначало извърнах глава, та устните му да попаднат върху бузата ми, но той ме хвана за брадичката и ме целуна по устата. С другата си ръка, плъзнала се под сакото ми, разкопчаваше блузата.
На мястото до нас спря кола. Вътре различих три силуета, но поради тъмнината не ги видях ясно.
— Пристигнаха — осведоми ме Лий. — Ти стоиш тук, чу ли? При никакви обстоятелства не излизай от колата, разбра ли?
Кимнах. Той излезе и се качи отзад в новопристигналата кола. При отварянето на вратата лампичката в купето не светна. Напрягах се да наблюдавам фигурите вътре, но не ги различавах добре. Приличаха на хора, които обсъждат нещо, ала не чувах никакъв звук. След няколко минути четирите врати се отвориха и всички излязоха. Лий ми се усмихна и намигна. Не бях в настроение да отвърна на закачката му. Цялата компания се отправи към страничната врата на кръчмата. Влязоха. Имаха вид на приятели, тръгнали да изпият по халба бира.