— Не мога да я оставя така.
— Напротив — можеш. Хайде.
— Защо внезапно се разбърза така?
— За никъде не бързам — увери ме той.
Беше толкова спокоен, толкова невероятно овладян, че усетих как се напрягам.
— Защо не си вървиш и не ме оставиш да довърша?
— Няма да поощрявам ОКР-то ти.
— Какво? — прихнах аз неволно.
— Кати, не е нужно да те убеждавам. Сама ще овладееш състоянието си. Ако се включа в рутинните ти проверки, пък било то и само като присъствие, няма да си мотивирана да работиш срещу тях.
— По дяволите, не се дръж като шибан психолог.
— Напротив, точно така ще продължа. Работният ми ден приключи и бих искал да се качим горе с теб още сега, за да пийнем нещо. Затова — идвай.
Накара ме да се кача по стълбите пред него. Още стисках бележката в ръка. Не погледнах обратно към входната врата. На първия етаж спрях и хвърлих поглед към вратата на моя апартамент. Изпитвах изключително силно желание да вляза и да започна проверката.
— Хайде, Кати, не спирай — подкани ме Стюарт.
Вече беше изкачил половината стълби до горния етаж.
— Трябва да вляза и да звънна на този човек… — погледнах листчето, — на Сам Холандс.
— Звънни от моя телефон — предложи той.
Понеже не помръднах, Стюарт се върна и застана до мен.
— Апартаментът ти е обезопасен, защото си го проверила сутринта — обърна ми внимание той. — Нали е така?
Преди да успея да възразя, той ме хвана за ръка.
— Хайде да се качваме.
И изведнъж се оказа, че мога да се движа.
Апартаментът на Стюарт беше по-топъл от моя и светъл — всички лампи бяха запалени. Той включи фурната и започна да се суети из кухнята.
— Чай ли ще пием или вино? — попита.
— Вино — отвърнах аз. — Да го отворя ли?
Подаде ми бутилка от хладилника, а аз намерих чаши в шкафа.
— Най-добре да звъннеш на Сам Холандс — посъветва ме той. — За да не забравиш.
С бележката отидох във всекидневната на Стюарт, седнах на дивана и я погледнах изпълнена с напрежение. По това време на вечерта не си заслужаваше да пробвам стационарния номер. Най-вероятно беше на офис. Набрах мобилния. Звъня доста продължително. Накрая отговори женски глас.
— Детектив сержант Сам Холандс на телефона.
Детектив сержант ли?
— Ало? Обажда се Кати… Кати Бейли. Оставили сте ми съобщение.
— Изчакайте за момент, моля.
Чуха се приглушени шумове, гласове в далечината, все едно детектив Холандс притискаше слушалката към рамото си.
Пулсът ми започна да се учестява, а устата ми — да пресъхва. Прилошаваше ми. Какво, по дяволите, иска полицията? Едва ли е за нещо добро.
— Извинявайте, госпожице Бейли. Кати, нали? Благодаря, че отвръщате на позвъняването ми.
Нови приглушени шумове.
— Работя в отдела за домашно насилие към полицейския участък в Камдън. Търся ви във връзка с Лий Брайтман.
— Да? — едва успях да прошепна аз.
— Всъщност е превантивно позвъняване. Исках да ви уведомя, че Лий Брайтман ще бъде освободен от затвора в петък, двайсет и осми февруари.
— Нима?
Чух собствения си глас да идва от много, много далеч.
— Да, опасявам се. Съобщил е на кой адрес ще бъде в Ланкастър. Според мен няма защо да се безпокоите, че ще налетите на него на улицата. Колега от Ланкастър ни се обади, за да ни каже подробностите и да ви уведомим.
— Той знае ли… Знае ли къде съм?
— Не и ако вие не сте му съобщили адреса. От нас определено няма да го научи. Уверена съм, че няма да се отдалечава, Кати. Безсмислено е да се безпокоите. Ако нещо ви притеснява, просто ни звъннете — или на този номер, или на другия. Разбрахте ли ме?
— Благодаря — едва успях да промълвя и затворих.
Седях и чаках; усещах как паниката ме връхлита като вълна. Не си спомням, но май я чаках, когато чух шума — високо и ясно простенване. За миг се запитах откъде идва. И останала без дъх, си дадох сметка, че аз го издавам. Облегнах се назад на дивана и се опитах да се смаля до неузнаваемост, да потъна; исках да изчезна.
Винаги различавам подобни моменти като изключително опасни. Страхът, който обсебва живота ми, се извисява до нови върхове и съществуването ми се превръща в безсмислено усилие, в огромно предизвикателство.
Но в момента всичко беше в мъгла. Видях седналия до мен Стюарт, цялата стая се люлееше, все едно има земетресение. Усетих как ръцете му ме обгърнаха и го чух да ми казва нещо. Дишай ли беше? Не помня детайлите. Отблъснах го секунди преди да ми прилошее; той грабна кошчето за боклук и го сложи пред мен, а аз не спирах и не спирах да повръщам.