Отпих от чая. Опари ми гърлото, но ми подейства като вълшебство. Почти моментално усетих как се успокоявам.
— Всичко ще бъде наред — увери ме той нежно. — Сега си в безопасност. Той никога повече няма да те нарани.
Опитах се да се усмихна. Исках да му вярвам, да му имам доверие. Не — имах му доверие! В края на краищата седях в неговата кухня с неговите дрехи и неговата хавлия. Въпреки това промълвих:
— Не можеш да ми го гарантираш.
Той се замисли.
— Така е, не мога, но вече не си сама в цялата история. Можеш да направиш избор: или се отърсваш от сянката на този злодей и без да спираш, се възстановяваш и с всеки изминал ден ставаш по-силна, докато спреш да се страхуваш, или го оставяш да продължи да те наранява. В състояние си да направиш избора.
Думите му ме накараха да се усмихна неволно.
— Тук ли ще останеш тази нощ? — попита той.
Замислих се над възможностите пред себе си: исках да се прибера и да започна с проверката на апартамента, но същевременно се страхувах; страхувах се да се прибера вкъщи; страхувах се да съм където и да било без Стюарт.
— Да — отвърнах.
— Аз ще спя на дивана.
— Не, недей. Редно е да си в леглото си — посочих рамото му.
— Миналия път, когато спа на дивана ми, се срина — напомни ми той.
— Има по-малка вероятност да се срина на дивана ти, отколкото ако се събудя в леглото ти.
— Щом така смяташ — добре. Гладна ли си?
Не бях, но още преди часове той беше пъхнал във фурната една тавичка. Яденето още беше топло. Започнахме да се храним, поставили чинии в скута; топяхме залъци в гъстия сос, а лютото месо пареше гърлото ми, но беше вкусно. Беше донесъл и бутилката вино, която така и не отворих. Сега я изпихме.
— Сигурно не е добра идея — отбеляза Стюарт, довършвайки първата чаша вино.
— Кое?
— Алкохолът. Ти изкара тежка вечер, а утре аз трябва да съм свеж, за да сготвя коледния обяд.
— Но е приятно.
Погледна ме и се усмихна. Стори ми се смъртно уморен, а очите му бяха потъмнели.
— Днес на работа си мислех как ще се прибера и тази вечер ще се напия — сподели той.
— Защо?
— Миналата Коледа беше кофти, ако трябва да съм честен. Мъча се да я забравя. Решението не е да се разстройвам, разбира се, но се надявах да помогне.
— Какво стана миналата Коледа?
Отново си напълни чашата и наля в моята, макар да бях отпила съвсем малко.
— Тогава нещата с Хана тръгнаха към провал.
— С годеницата ти ли?
Кимна и продължи:
— Приготвих коледното угощение. Бяхме четирима: аз и Хана, брат й Саймън и приятелката му Роузи. Саймън беше най-добрият ми приятел в университета. Чрез него се запознах с Хана. Точно приключвахме на масата и мобилния на Хана звънна. Тя беше на повикване. Каза, че било спешен случай и трябва да отиде в болницата. Саймън я смъмри, но Хана му се сопна да я остави на мира, грабна си палтото и изчезна. Той се ядоса страшно много, но аз не разбрах защо. Постоянно му повтарях да не се разстройва. Получи се доста неловко. След малко двамата с Роузи си тръгнаха. Останах сам. Докато я чаках, бях заспал на дивана. Хана се върна към три след полунощ. — Погледна ме. Неволно свъси вежди. — Много кофти Коледа, наистина. Оказа се, че обещала да прекара празника с мъжа, с когото се срещала. Саймън знаел за връзката й. Смятал да ми каже истината. Затова Роузи го накарала да си тръгнат. Не искала да ми провали Коледата.
— Ти кога разбра?
— Едва през юли. — Облегна се на дивана и си допи виното. — Не ми се говори за това — отсече той решително.
Изми чиниите, докато гледах късните новини. После донесе завивката от спалнята и ме загърна. Беше огромна.
— Имам спален чувал в гардероба — каза той. — Ти вземи това.
— Благодаря.
Улових погледа му и усетих как сърцето ми трепна. Ако се беше опитал отново да ме целуне, не знам как щях да реагирам. Ала той само се усмихна и се прибра в спалнята. Чух го да се движи напред-назад, да гаси лампите. Загаси в кухнята, но остави в антрето да свети. Сгуших се на дивана под топлата мека завивка, която леко ухаеше на прах за пране и неговия одеколон за след бръснене. Сигурна, че няма да заспя, лежах и мислех как няма да заспя и накрая съм заспала.
Събота, 17 януари 2004 г.
Силвия организира събирането в „Спред Игъл“ — любима кръчма, станала свидетел на многобройни прекрасни вечери през годините. Силвия ту поддържаше връзка с управителя, ту се разделяха, но двамата съумяваха да останат приятели и в моментите, когато не са заедно.