Взехме такси до „Спред Игъл“. Лий беше в лошо настроение.
— Слушай, ако не искаш, няма да стоим дълго. Сериозно. Само час-два.
— Да, добре.
Ако не беше толкова дяволски привлекателен, вероятно щях да му кажа да се омита. Не успявах да реша дали изглежда по-добре в костюм, обръснат и свеж, или го предпочитам по джинси и нуждаещ се от душ. Тази вечер беше нещо средно: по джинси, но с тъмносиня риза, от която очите му изглеждаха необикновено ярки и сини и — слава богу — чист и свеж. Докато се насочвахме към вратата, зашеметени от шума отвътре, той ме хвана за ръката и я стисна.
Всичко беше заради глупавата рокля.
Излезе от банята изкъпан и чисто гол. Тръгна да прекосява спалнята със самоувереността, присъща само на мъже с неговата физика. В същото време аз обличах черна кадифена рокля.
— Така ли ще си облечена?
Обгърна ме през талията и ме придърпа към себе си.
— Очевидно — отвърнах аз развеселена.
— А защо не с червената?
— Защото отиваме в „Спред Игъл“, най-обикновена кръчма, а не луксозно заведение. Неподходящо е там да се явя в червена сатенена рокля. Ще изглеждам натруфена.
Лий погледна в отворения гардероб и свали червената рокля от закачалката. За миг ми се стори, че ще я метне към мен, но той седна на леглото и започна да разкопчава копчетата на гърба едно по едно.
— Лий?
Сякаш бе забравил за присъствието ми. Застана до мен, зарови лице в шията ми, после прокара език по кожата ми и задиша в ухото ми. Косъмчетата по цялото ми тяло настръхнаха.
— Сложи червената — прошепна той.
— Лий, глупаво е. Наистина. Какво й е на тази?
— Нищо й няма. Красива е. Ти си красива. Но изглеждаш страхотно в червено.
— Изглеждам добре и в черно — отвърнах аз, съзерцавайки образите ни в огледалото върху вратата на гардероба. — Не намираш ли?
Той прокара ръка нагоре по крака ми, после между бедрата и аз направо се разтопих. С другата ръка започна да тегли роклята ми нагоре и преди да се усетя ме постави върху леглото и я изхлузи през главата ми.
Оставих го да ме съблече. Оставих го в продължение на половин час да посвети цялото си внимание на тялото ми, а после, когато се облече и слезе долу, отново надянах черната рокля и когато таксито спря отпред, вече бях готова. През целия път до кръчмата той не ми проговори.
Вторник, 25 декември 2007 г.
Сутринта на Коледа отворих очи и слънчевите лъчи, нахлуващи през прозореца, ме зашеметиха. За миг ми се стори, че е лято. Чух как Стюарт трака с посуда в кухнята и изведнъж се сетих: не, Коледа е. След няколко часа ще се появи Алистър.
Той разбра, че съм се събудила.
— Здравей — поздрави ме. — Честита Коледа. — Беше по джинси и оръфана сива тениска. — Слагам чайника.
— Най-добре да ставам — обадих се аз изпод топлата завивка.
Той дойде и седна до мен на дивана. Леко трепна, когато завъртя рамото си.
— Мислех си — подхвана впил очи в мен — дали да не звънна на Алистър и да отложа нещата.
— Какво?! Ще отложиш Коледа ли?
— Ако предпочиташ да си сама след вчера. Той положително ще разбере.
— Много си мил, но наистина съм добре — усмихнах се аз.
Придърпах завивката нагоре, защото изведнъж си дадох сметка колко оскъдно съм облечена. Връхлетя ме споменът, че снощи повръщах и имах пристъп на паника.
— Тогава най-добре се облечи — посъветва ме той весело. — Да сляза ли долу и да ти донеса дрехи, или тези от вчера те устройват? Вече са чисти.
Представих си как слизам в апартамента и сама търся какво да облека. Ако не грееше слънце, сигурно щях да искам той да е с мен. Погледнах към прозореца, облян от светлина. В ден като този не можеше да се случи нищо лошо.
— Ще се справя сама. Отивам да се облека и се връщам.
— Донеси си и нещата — предложи той.
— Нещата?
— Четка за зъби например и други такива. В случай че искаш да останеш и довечера.
Няма да оставам тази вечер. Би било истинско чудо, ако някога въобще успея да изляза от апартамента си отново. Следващите два часа ще се посветя на проверка, помислих си аз, докато слизах по стълбите със сгънатите изпрани дрехи и обувките ми в ръце.
Апартаментът изглеждаше наред. Но беше студен, защото по това време обичайно съм на работа, а отоплението се изключва в шест часа. Завесите висяха както ги оставих; всичко беше както трябва. Проверявах последователно и си мислех колко е странно да го правя облечена с долнището на анцуга на Стюарт и тениската му.