След трикратна проверка си взех душ, за да се стопля, и си измих косата, за да й придам приличен вид. Погледнах в гардероба и се запитах дали всъщност притежавам дреха, с която да не приличам на петдесетгодишна.
Извадих черно бюстие — обикновено го нося под сакото, когато съм на работа, и черна пола, достатъчно къса, за да изглежда дръзко; намерих и черен чорапогащник. Приличах на начинаещ нинджа. Накрая, в дъното на едно чекмедже, открих розова кашмирена жилетка. Тя поне щеше да скрие белезите по ръцете ми. Не я закопчах, а я вързах на талията.
Огледах тъжно всичките си обикновени обувки — все подходящи за носене под панталони или достатъчно удобни да хукна в спринт при необходимост.
По дяволите — и без това не ми трябват обувки. Нали отивам на горния етаж?
Подсуших си косата с пешкира и си сложих грим; съвсем малко, защото не исках да го плаша. След всички приготовления се погледнах в огледалото. Изглеждах доста странно и изключително слаба. Въобще не приличах на себе си. Ако реши да ме търси, помислих си, едва ли ще ме разпознае.
Не исках да мисля за това. Извадих сак и напъхах в него някои основни неща — четка за зъби, маратонки, тениска, чисто бельо. Взех достатъчно, та да не се налага по-късно да слизам, ако не съм в настроение.
Оставих сака до вратата, за да ми е подръка, и отново се захванах да проверявам.
Събота, 17 януари 2004 г.
„Спред Игъл“ гъмжеше от народ, повечето приятели на Силвия от „Ланкастър Гардиан“. Шумът беше невероятен и дори имаше дисководещ, макар виковете и смехът да заглушаваха музиката. Съдейки по шума и състоянието на присъстващите, очевидно пиеха отдавна.
Силвия посрещаше гостите си на бара и изглеждаше още по-красива и екзотична от обикновено. Носеше пурпурна пола и яркозелената копринена блуза с цвета на очите й, достатъчно разкопчана, за да разкрива щедра част от бюста й в черешовочервен сутиен. Когато ме видя, нададе писък, откъсна се от наобиколилите я мъже в костюми и притича да ме прегърне. От нея се носеше аромат на скъп парфюм, джин и свинско.
— Боже мой, не е за вярване! Ще работя в „Дейли Мейл“!
И двете заподскачахме, преди да се сетя за Лий и да се дръпна настрана.
Силвия пристъпи напред с най-изкусителната си усмивка, подаде му ръка и направи лек реверанс.
— Здравей отново, Лий.
За щастие той я дари с щедра усмивка и я целуна по бузата. Това обаче явно не беше достатъчно за Силвия. Обгърна врата му и силно го прегърна. Той ме погледна над рамото й и ми намигна.
След това като че ли се успокои. Аз се разхождах из заведението, говорех с приятели, пиех далеч повече, отколкото беше редно, приемах да ме черпят бегли познати или дори съвсем непознати. От време на време зървах Лий и всеки път той изглеждаше добре. Разговаряше предимно с Карл Стивънсън, редактора на Силвия, откакто постъпи във вестника. По-късно го зърнах в компанията около Силвия, която разговаряше ту с него, ту с другите наоколо. Той забеляза, че го гледам, усмихна ми се и пак ми намигна.
Е, явно няма да стоим само час, помислих си, докато развеселено наблюдавах как на бара Лий разговаря оживено с Лен Джоунс, главния криминален репортер. Именно той преследва неуморно цяло лято Силвия, независимо от съществуванието на госпожа Анабел Джоунс, която неведнъж заплаши да го кастрира с ножици за нокти.
Приближих се до Лий на бара и се сгуших в него.
В отговор той ме дари с ухаеща на бира целувка над ухото.
— О, не спомена, че тази прекрасна богиня е твоя! — подхвърли Лен и пиянски размаха халбата бира в моя посока.
— Здравей, Лен — поздравих аз.
— Кат, сексапилна кукло, как си? Защо не си приказваш с мен?
— Току-що дойдох да си поприказваме — парирах аз. — Да не мислиш, че дойдох с надеждата Лий да ми купи още едно питие?
Той схвана намека и подаде на бармана десетачка, срещу която получих водка. В този момент Лен измърмори, че отива до тоалетната.
— Изглежда се забавляваш — прошепнах аз в ухото на Лий.
Той кимна и ме погледна в очите. Вече започвах много добре да разбирам какво му е, как се чувства. Досещах се какво си мисли и краката ми се подкосиха. Без да откъсвам очи от неговите, плъзнах ръка върху чатала му и през джинсите усетих колко е възбуден. Леко го стиснах и видях как той поруменя, после отдръпнах ръка и отпих от питието си.