— Много обичаш да се закачаш — изръмжа той в ухото ми.
— Чакай да видиш какво ще последва вкъщи — отвърнах аз.
По изражението му разбрах, че не е склонен да чака толкова дълго.
Ако трябва да съм честна, доставяше ми огромно удоволствие да го дразня. Отидох да потанцувам със Силвия. Беше си събула обувките и се вихреше на покритата с ламинат част от пода, определена за дансинг.
Видях го, че ни наблюдава; Силвия също го забеляза, затова ме притегли и здравата ме прегърна.
— Силвия, не прави така! — смъмрих я аз, когато най-после ме пусна.
— Значи ли, че няма никакъв шанс да направим тройка, преди да замина за Лондон? — попита тя в отговор.
Засмях се и погледнах Лий. Възхищението в очите му беше повече от очевидно.
— Какво очакваш да отговори той? — попитах на свой ред.
Тя ме прегърна през кръста и двете се извъртяхме да го погледнем.
— Дяволски привлекателен е! — възкликна тя.
— Знам и затова е само мой!
Разсмяхме се и се прегърнахме. После заподскачахме под звуците на песента „Лейди Мармалейд“.
Вниманието на Силвия не се задържа дълго върху мен обаче. Двама запотени непознати млади мъже я привлякоха в групата си. Според мен въобще не бяха от вестника, но на Силвия не й пукаше.
Лий беше изчезнал. Стоях на дансинга притисната от телата на танцуващите; ушите ми бръмчаха от шума и аз мислено се упреквах защо не облякох нещо по-леко вместо кадифената рокля.
По едно време изпитах потребност да отида в тоалетната. Хвърлих отчаян поглед на опашката пред дамската и се насочих към мъжката.
— Не ви гледам — съобщих аз на няколкото мъже пред писоарите, заключих се в кабинката и се облекчих.
После, пробивайки си път сред пияните тела, тръгнах да търся Лий. Отново стоеше на бара и бъбреше с Лен.
— Ще ни извиниш ли за секунда? — обърнах се любезно към Лен.
Лен вдигна вежди, но кимна и поръча на бармана нова халба.
Хванах Лий за ръката и го повлякох по коридора край тоалетните в градината на бирарията отвън. В пространството около вратата доста голяма тълпа бе излязла да поеме глътка чист въздух, но аз го отведох по-нататък, през портата в края на градината, където имаше детска площадка. През лятото тук гъмжеше от деца, но в момента беше пусто и много, много тъмно.
Не се налагаше да го влача; той се досети бързо накъде го водя, пое инициативата и започна да ме тегли.
Препънах се в буренясала бабуна и седнах в края на маса за пикник; запретнах си полата, доволна, че в последния момент смених чорапогащника с чорапи, и още по-доволна, че захвърлих пликчетата си в кофата за боклук в мъжката тоалетна.
На фона на оранжевата светлина от прозорците в града едва различавах силуета му, но ясно чувах тежкото му дишане. Пъхнах показалец през колана на джинсите му и го притеглих към себе си. Разкопчах колана и свалих ципа, а ръката му се плъзна между бедрата ми. Открил, че съм без бельо, той простена.
Залепи грубо устни към моите, после ги откъсна колкото да прошепне в ухото ми:
— Ти си похотлива мръсна кучка.
— Млъкни — срязах го аз. — Сто процента сега се радваш, задето предпочетох тази рокля, нали?
Отне му малко по-дълго да свърши, защото беше пил. Забавлявах се, че ме чука в мразовитата нощ, но част от мен започна да се притеснява да не би някой да ни чуе какви звуци издаваме. Друга част от мен започна сериозно да се тревожи дали в дупето ми няма да се набият съчки.
В този момент той ме обърна с лице към масата. С една ръка ми вдигна полата, а с другата обгърна талията ми и ме облада отзад. През стиснати зъби издаваше болезнени звуци. Притисната към масата, за момент останах без дъх и усетих грубата повърхност на дървото, в което се бях вкопчила с всички сили. Държеше ме за бедрата и проникваше напористо и силно, от което започваше да ме боли.
Между отделните тласъци вече различавах и други шумове. Той ли ги издаваше? Не, идваха отдалеч. И в следващия миг — въобще не можеше да става въпрос за грешка — чух женски кикот. Някой друг също се наслаждаваше на обладаване на открито. Детската площадка очевидно беше пренаселена. Поколебах се дали да кажа нещо и леко се напрегнах; несъмнено това е бил желаният резултат, защото в следващия миг Лий свърши с такава сила, че коремът ме заболя от притискането в ръба на масата.