Выбрать главу

Моментално се отдръпна от мен и си вдигна джинсите, като ме остави сама да си оправя роклята. Чух го да си прочиства гърлото в момента, когато откъм пързалката изскочиха две фигури; ярката зелена блуза се забелязваше дори от разстояние. Зад Силвия, хванал се за ръката й като за спасителен пояс, с гузно изражение пристъпваше Карл Стивънсън.

— Добър вечер — поздрави Силвия ухилена.

Намигна ми, мина край нас и се отправи към заведението.

Хванати за ръка, ние отидохме до страничната врата, прекосихме паркинга и излязохме да търсим такси. Аз отново треперех.

— Вие, жените, защо никога не носите палта, по дяволите? — промърмори Лий и ме обгърна с ръка през раменете.

— Нали имам теб да ме топлиш — целунах го аз по врата.

Тази част от вечерта премина чудесно; и прибирането с такси също беше чудесно, особено като се има предвид, че беше поставил ръка между бедрата ми и ме опипваше през цялото време.

Когато се прибрахме обаче, нещо се промени.

— Отивам да си взема душ — обявих аз.

Той стоеше във всекидневната като буреносен облак, с натикани в джобовете на джинсите ръце.

— Аз се прибирам вкъщи — заяви.

Обърнах се към него смаяна; колебаех се дали след цялото пищене в ушите съм го чула правилно.

— Вкъщи ли каза, че се прибираш?! Защо? Няма ли да останеш?

Приближих се към него и обвих кръста му с ръце. Известно време той остана с ръце в джобовете, после ги извади, хвана ме за раменете и нежно, но решително ме оттласна от себе си.

— Какво има? — попитах аз разтревожена, чувствайки как приятното усещане за алкохолно опиянение се изпарява.

Той се вторачи в мен. Очите му бяха тъмни и пълни с гняв, какъвто не бях виждала дотогава.

— Какво има ли? Наистина ли не се досещаш? Боже!

— Лий, кажи ми, по дяволите! Какво направих?

Той поклати глава сякаш се стараеше да я избистри.

— Даваш ли си сметка какво направи? Излезе от мъжката тоалетна, при това без пликчета!

— Вмъкнах се там само защото пред дамската имаше опашка. Със Силвия винаги го правим, за да не чакаме — заобяснявах аз плахо.

— Силвия! — избухна той. — Това е съвършено друга история! Как само се прегръщахте по дансинга, как се притискахте?!

— Надявах се да ти се стори еротично — промърморих аз, усещайки как сълзите ми напират. Нещата се бяха объркали ужасно. — За нищо на света не бих правила секс с нея.

Очевидно моментът не беше подходящ да спомена предложението й за тройка.

— Само, за бога, не започвай да цивриш! — изкрещя той. — Да не си посмяла да цивриш.

Насилих се да не се разплача.

— Лий, свалих си пликчетата в тоалетната, защото планирах да тръгна да те търся — простенах аз.

— И откъде да съм сигурен? Какво пречи да си се чукала с някого там? Ти си мръсна, долна кучка!

Това вече ме засегна.

— Я не ме обиждай! Не си го изкарвай на мен! Не те чух да се оплакваш, докато ме чукаше в градината!

— А ти изведе приятелката си там, за да имаме и публика!

— Представа нямах, че е вън!

— Често ли го правите, а? Гледате се взаимно, така ли? По дяволите!

— Не! — Малко послъгвах. Бяхме го правили един-два пъти заради забавата. Беше нещо като предизвикателство да видим коя ще изведе някого на детската площадка първа. Но не и тази вечер… — Лий? — Докоснах го по ръката; мъчех се да си го върна, да го умилостивя, да го успокоя. Той ме отблъсна. — Хайде, наистина съжалявам. Въобще не беше както го описваш. Лий…

Отново го докоснах, но той пак ме отблъсна. Този път — по-силно, и с двете си ръце. Паднах на дивана и за миг останах без дъх.

Той рязко си пое въздух и ми обърна гръб.

— Ще си вървя — измърмори.

Седях на дивана потресена от силата на гнева му, но и от перспективата да го загубя.

— Да, най-добре си върви — успях да промълвя.

След като си тръгна, посветих цял час на дълъг горещ душ. После започнах да обикалям от стая в стая. Премислях думите му и как бе изтълкувал поведението ми. Не бях се чукала с друг; дори не бях флиртувала с друг; а Силвия не се броеше, защото ми бе най-добрата приятелка на света. Не беше прав. Но после се замислих: та той не познаваше никого от присъстващите. Изоставих го и тръгнах да разговарям с други хора, с които се смеех и шегувах. А и наистина се натискахме със Силвия на дансинга. Боже!

Втория час прекарах сгушена на дивана, прегърнала колене. Взирах се невиждащо в телевизионния екран. Въздействието на алкохола изцяло се изпари.