— Неприятна ми е мисълта, че някой е влизал.
— Обадих се да дойдат да оправят бравите — успокояваше ме той. — Човекът ще се появи всеки момент. Не се притеснявай. Искаш ли да остана при теб тази нощ?
— Нали си на работа?
— Мога да се измъкна. Само трябва да държа телефона си включен, ако възникне нещо.
Кимнах.
По-късно — часове по-късно, когато задната врата беше с подменена ключалка — Лий ме любеше в леглото ми; този път беше внимателен и нежен. Питах се дали крадецът е влизал и в спалнята, ни, какво друго е докосвал.
Лий беше необикновено нежен, грижовен и любящ и така успя да ме разсее от мисълта за натрапника. Потопих се в чувствеността на устните и пръстите му.
Когато най-после отворих очи, той ме гледаше усмихнат.
— По-често трябва да го правиш — промълви той.
— Кое?
— Да се отпускаш.
— Лий, не ходи никъде, моля те.
— Оставам тук. Ти поспи, ако искаш. — Прокара пръст по слепоочието ми и надолу по бузата. — Мисли ли за онова, което ти казах?
Запитах се дали си заслужава труда да се престоря, че не разбирам за какво говори.
— Мислих — отвърнах аз накрая.
— И?
Отворих очи и го погледнах сънливо.
— Продължавай да ме питаш. Един ден ще те изненадам и ще кажа „да“.
Той се усмихна. Протегна ръка и я плъзна от лицето ми, по тялото, докато стигна до бедрото. Каза ми, че ме обича. Обичах го, когато беше такъв нежен, спокоен и щастлив.
Петък, 28 декември 2007 г.
На сутринта се събудих крайно неразположена. Едва стигнах до банята. Прекарах няколко минути пред тоалетната чиния, като се питах дали съм яла нещо неподходящо, или това е закъсняла реакция към количеството алкохол, изпит по Коледа.
Докато седях върху плочките на пода и треперех, изведнъж се сетих: днес щяха да го пуснат.
Беше едва пет сутринта и навън — още тъмно. Най-после успях да стана да си измия зъбите. Тръгнах да си легна отново, но така и не стигнах до леглото. Краката ме отведоха до вратата на апартамента.
Знаех, че е заключена, но независимо от това изпитвах потребност да я проверя. Докато я проверявах — шест пъти — едно, две, три, четири, пет, шест — си повтарях: заключена е, заключена е. Снощи лично я заключих; помнех как я заключих; помнех и как я проверих. В продължение на дяволски много часове я проверявах. И какво пречеше все пак да не е заключена? Ами ако съм допуснала грешка? Ако съм я отключила, без да си давам сметка? Ако нещо при проверката се е объркало и не съм обърнала достатъчно внимание?
Отново. Започни отначало.
Усещането за него е силно днес. Надушвам го, долавям присъствието му във въздуха. Помнех какво е да го чакам да се върне, да знам, че нищо не мога да предприема, за да се освободя; нямаше смисъл да бягам, да се съпротивлявам. Най-лесно беше да се предам.
А сега?
Приключих с вратата, но нещо продължаваше да ми се струва не наред.
Ще се наложи да започна отначало. Краката ми бяха измръзнали, цялата бях настръхнала. Трябваше да отида да си взема пуловер, чорапи, но не ми се струваше редно. Все едно да оставя вратата широко отворена, докато той е от другата страна и чака; чака да допусна грешка.
Започнах нова проверка, сега вече напълно съсредоточено. Дишането ми обаче се учести, а сърцето забърза. Не успявах да се отърся от образа му: ето, стои от другата страна на вратата и чака да спра да проверявам, да се отдалеча, за да се възползва.
Беше лошо, изключително лошо. Телефонът ми остана в кухнята. Стюарт беше на работа, пък и не бях го виждала или разговаряла с него от онова съобщение… Напълно неспособна да се откъсна от вратата, не можех дори да си помисля да стигна до спалнята.
Само веднъж, заповядах си аз строго, само още веднъж и всичко ще е наред; още веднъж и ще бъде безопасно да се отдалеча от вратата. Насилих се да дишам дълбоко, а не учестено, опитвах да задържа дъха си, да мисля за гласа на Стюарт.
Завърших една серия от проверки и спрях.
Постепенно се почувствах по-спокойна; дишането ми се нормализираше. При така създалата се възможност отидох в спалнята и без да поглеждам завесите, пропълзях в леглото. Стомахът ми се беше свил и цялата треперех. Часовникът на нощното шкафче показваше седем без двайсет. Бях прекарала пред вратата два часа.
Станах от леглото и намерих чорапи и суичър с качулка. Отидох в кухнята, за да пусна отоплението.