Выбрать главу

Приготвих вечеря и после звъннах на Сам да си побъбрим. Гледах някаква глупост по телевизията. Измих чиниите и ги прибрах по местата им. Същевременно си тананиках заедно с радиото.

В дванайсет без петнайсет загасих телевизора с намерението да си лягам. След като го изключих, къщата стана болезнено тиха. Централното отопление беше спряло преди час и беше студено.

Проверих входната и задната врата и изгасих лампите след себе си. Дръпнах леко завесите в предната стая и ми се стори, че виждам нещо отвън: силует, сянка от другата страна на пътя, до къщата от месеци обявена за продан; едра фигура на мъж, застанал в тъмнината между фасадата на къщата и гаража.

Чаках да мръдне или очите ми да се приспособят към тъмнината, та да различа какво виждам.

Не помръдвах. Колкото повече се взирах с присвити очи, толкова повече у мен се затвърждаваше убеждението, че там има храст или дърво. Просто в тъмнината изглеждаше странно.

Затворих вратата на всекидневната, изгасих осветлението в антрето и поех уморена нагоре. Съблякох се, сложих пижама и си измих зъбите. Запалих лампата на нощното шкафче и отметнах завивката.

Тя лежеше там.

Под завивката, цветна на фона на белия чаршаф, се мъдреше снимка.

Загледах се за миг, а сърцето ми биеше учестено.

Беше принтирана моя дигитална снимка. Взех я, но ръката ми трепереше така силно, че образът се размаза. Въпреки това я разпознах и знаех точно какво изобразява: аз, гола, на същото това легло, с разтворени крака и зачервено лице; по страните ми са полепнали кичури мокра коса, а очите ми гледат право в камерата с похотлив, съблазняващ, нескрит копнеж. Той направи тази снимка през един от първите уикенди, които прекарахме заедно. През същия уикенд преди това ни брули вятърът в Моркъм; през този уикенд за пръв път ми каза, че ме обича. Забавлявахме се с камерата и се снимахме взаимно. После гледахме заедно снимките и той ми позволи да ги изтрия от картата. Но явно не и преди да е направил копие на тази.

За миг се загледах в очите си и се запитах що за човек бях тогава, що за човек бе поискал това. Изглеждах толкова щастлива. Приличах на жена на път да се влюби.

Което и да беше съществото на снимката, не бях сегашната аз. Накъсах листа на дребно, хвърлих парчетата в тоалетната чиния и пуснах водата. Разтанцуваха се радостно на повърхността като разбърквани от вятъра конфети.

Сряда, 9 януари 2008 г.

Най-после Каролайн се върна на работа след дългата ваканция, прекарана с децата. През отворената врата на офиса си я видях как влиза. В момента говорех по телефона, тя ми махна със загоряла ръка.

— Чудесно изглеждаш — похвалих я, когато отидох при нея. — Добре ли прекара?

— Разкошно! — възкликна тя. От главата до петите бе облечена в есенни тонове и имаше загар. — През всичките дни, все топли, децата се забавляваха, а аз прочетох четири романа излегната до басейна. Запознах се и с мъж на име Паоло.

— Наистина ли?

— Да. И той беше разкошен.

Слязохме в кафенето, макар тя току-що да си беше свалила палтото.

— Нямам сили да се захвана с всички натрупани имейли. Тук ужасно претоварено ли беше?

— Не особено. Според мен тепърва започва. Един от шефовете ще дойде да говори за новия склад.

— Веднага трябва да си взема топъл шоколад — простена Каролайн.

Седнахме с напитките до прозореца, обърнат към добре поддържана зелена морава и храсти, отрупани с цветове.

— Как изкара Коледа? — попита тя, отхапвайки с апетит от кифлата с пълнеж.

— Добре, благодаря.

— Със Стюарт ли беше?

— Обядвахме заедно. И с приятеля му Алистър — добавих бързо, преди да се развълнува от думите ми.

— Само обяд ли?

— Само обяд.

Изгледа ме изпитателно.

— Нещата малко се пообъркаха — продължих аз.

— Как точно се пообъркаха? — не спря да ме разпитва тя.

— Чух какво каза приятелят му за мен. Малко се стреснах. Тръгнах си внезапно и мисля, че той се засегна. Оттогава не сме се виждали.

Минаха две седмици. Сигурно ходи на работа всеки ден, но не съм го виждала. През това време нито почука на вратата ми, нито ми изпрати съобщение. Не съм изненадана, особено след като го изоставих така на Коледа. Дори не бих се учудила, ако си потърси друга квартира. На кого му е притрябвала луда съседка?