Тя поклати глава и вдигна бутилка със сламка в нея.
— Много е мил — извика в ухото ми.
След няколко минути той се появи с нашите питиета в ръце. Изпих половината доста бързо, връчих чашата на Лий и хванах Клер за ръката.
— Танцуваш ли? — попитах я аз, неволно поглеждайки към него за разрешение.
Той не се усмихна, но и не възрази. Съзнавах, че ще наблюдава всяко мое действие.
С Клер се добрахме до основния дансинг. Танците ме ободряваха. За момент между две песни дори забравих за присъствието на Лий. Почувствах се отново самостоятелна: можех да танцувам, когато пожелая, да говоря с когото си искам, да флиртувам, да бъбря и да пия, докато едва се държа на краката си, ако това ми е на сърцето.
После хвърлих поглед към балконите и го зърнах — почти невидим с тъмния си костюм и застанал назад в сянката. Светлините го осветиха само за миг и после той отново потъна в тъмнината. Щеше да ми е по-приятно, ако разговаря с някого, оглежда помещението или поне си дава вид, че се забавлява. Но той просто се беше вторачил в мен.
Дарих го с усмивка, ала не ми отвърна; може пък изобщо да не гледаше към мен.
Започнах да се чувствам леко неспокойно.
На дансинга ни намери Луиз. Погледна ме, хвана ме за ръка и извика нещо в ухото ми, но поради силната музика въобще не я чух.
Пък и нямах време да гадая какво е искала да ми каже, защото изведнъж някой ме прегърна през талията изотзад и започна да се притиска провокиращо към гърба ми. Подскочих сепнато и погледнах през рамо. Беше Дарън, един от приятелите на Луиз в службата, с когото изкарах мимолетна връзка миналата година. Целуна ме нескопосано някъде над ухото и изглеждаше доволен от срещата, ала усмивката му застина моментално, щом видя изражението ми.
Все пак се насилих да се усмихна, но танцувайки, се отдръпнах от него. Дарън продължи да танцува близо до нас; по-точно страшно близко, като се имаше предвид колко претъпкан е дансингът. Събрах достатъчно смелост и хвърлих поглед към балкона.
Лий беше изчезнал.
За миг се запитах дали това не е моят шанс.
— Лу — провикнах се, — къде е тоалетната?
— Какво? — попита тя и постави ръка зад ухото си, сякаш така щеше да ме чуе.
Хванах я за ръка и започнах да я тегля далеч от дансинга, но бях закъсняла. Сред тълпата от тела около мен, които ме притискаха от всички страни, усетих едно прекалено интимно докосване. Нечия ръка обгърна гърдата ми и я стисна, като същевременно ме притегли назад. Усетих топлия му дъх върху шията си, езика му — върху кожата си. Едва долових думите, изречени в ухото ми:
— Къде си се запътила?
Пуснах ръката на Лу, тя отново потъна сред танцуващите тела, а аз продължих да танцувам с моя любовник, който все така ме притискаше откъм гърба, без да виждам лицето му. Независимо от хората, плътно прилепнали към нас, усещах всяка част от тъй добре познатото му тяло до своето. Облегнах глава на рамото му, а със свободната си ръка той отметна косата от шията ми и първо ме целуна, а после ме ухапа. Навил дългата ми коса като въже около ръката си, Лий теглеше главата ми назад, за да се открие още плът. Вече виждах светлините на тавана горе; двете момичета продължаваха да се люлеят и от ритмичните им движения ми се зави свят.
Краката ми започнаха да се подкосяват. Той ме изтегли от тълпата и ме поведе по тесен коридор до тъмен ъгъл. Наоколо се движеха хора, надвикваха шума, смееха се и не ни обръщаха внимание. Притисна ме към стената с тялото си и хвана брадичката ми да ме целуне; с другата си ръка държеше и двете ми китки над главата, притискайки ги към грубата мазилка. Стисна още по-силно китките ми. Не исках да ме целува; хващаше ме клаустрофобията и започвах да се паникьосвам.
— Направи ми свирка — изръмжа тихо.
— Няма — отвърнах аз, но той очевидно не ме чу.
Започна да ме насилва да коленича, аз обаче се съпротивлявах.
— Не ми е добре — провикнах се. Изгледа ме изпълнен с подозрение. — Май ще повърна.
Явно ми повярва, защото ме поведе по коридора към тоалетните и ме бутна вътре.
Там се оказа изненадващо тихо; музиката се чуваше някак много отдалеч. Множество момичета се тълпяха пред огледалата и мивките.
Със залитащи стъпки влязох в последната кабинка и затворих плътно вратата. Седнах върху капака и се разплаках. Краката ми трепереха. Свих колене, придърпах ги към брадичката си и застинала като топка, продължих да ридая.
Минаха минути или може би секунди. Исках да съм където и да е на планетата, но не и тук. Изтеглих малко тоалетна хартия от рулото и си избърсах страните. По нея полепна част от грима и туша за мигли. Ръката ми трепереше. Какво ставаше с мен? Кога нещата започнаха така да се объркват?