Държеше ме нежно обвил раменете ми с две ръце, а аз седях сгушена в него. Прокара пръсти през косата ми и я отметна от лицето.
— Няма защо да се страхуваш, Катрин. Наистина няма защо. Заради ненормалната ми работа не умея да показвам чувствата си. Стресирам се, ядосвам се и забравям кой е насреща. Извинявай, ако съм те изплашил.
Отдръпнах се, за да го погледна в очите.
— А ако бях извикала полиция, Лий? Ако им бях казала какво си направил?
— Най-вероятно щяха да изпратят някой да вземе показания, да им сложат входящ номер и нищо друго нямаше да се случи.
— Наистина ли?
— Или това, или щяха да последват безкрайни вътрешни разследвания и в резултат да загубя работата си и пенсията. — Прокара пръст по бузата ми и изтри последната сълза. — Имам нещо за теб. Искам да го вземеш, независимо от всичко.
Беше пръстен в малка черна кадифена кутийка; платинен пръстен с голям диамант просветна на слънчевата светлина. Не желаех да го докосна, но Лий го пъхна в ръката ми.
— Съзнавам, че началото на връзката ни не е от най-спокойните — увери ме той, — но нещата ще се оправят, повярвай ми. След няколко месеца ще поискам да ме преместят на по-малко напрегната работа и по-често ще мога да си бъда вкъщи. Моля те, кажи, че ще си помислиш, Катрин. Поне помисли, преди да ми отговориш.
Помислих. Питах се какво ще трябва да правя, за да не ме удари повторно, представих си как ще трябва да се прибирам вкъщи навреме, да му обяснявам къде съм, когато не сме заедно, да обличам дрехи по негов избор и да правя точно каквото ми каже.
— Добре — отвърнах аз. — Ще си помисля.
И тогава, на ярката слънчева светлина, той ме целуна; не се съпротивих.
Винаги съм мислила, че жените, които продължават да поддържат връзка и след като ги малтретират, са глупачки. В края на краищата редно е да настъпи момент на осъзнаване, че нещата са поели по лош път, когато изведнъж те обхване страх да бъдеш с партньора си. Според мен точно това е моментът да си тръгнеш. Да скъсаш и да не поглеждаш назад, така си мислех. Защо да оставаш? Бях виждала жени по телевизията или интервюирани в списания, които казват неща от рода на: „Не е толкова просто“, и винаги си бях мислила: просто е! Просто си тръгни и скъсай с него.
Освен момента на осъзнаване — вече отминал за мен — си дадох сметка, че не е толкова лесно да си тръгна. Опитах, после допуснах грешката да го поканя обратно. Това, че бях още влюбена в Лий — в онази нежна, уязвима част, която все още съществуваше у него — представляваше само част от проблема. Появил се бе и ужасният страх какво би направил, ако го провокирам.
Вече не ставаше въпрос да си тръгна, а да побягна.
Трябваше да се спася.
Събота, 2 февруари 2008 г.
Беше слънчево и почти топло, затова взехме метрото до реката и се разходихме по южния бряг, докато капнахме от умора. Седнахме на пейка пред галерия „Тейт Модърн“ и пихме чай от пластмасови чаши. Сякаш беше първият ден на пролетта.
— Когато дойдох да те видя в болницата в четвъртък, ми се стори, че видях познат.
— Лий ли? — попита той.
— Не. Друг. Силвия.
Стюарт се наведе напред, за да извърне глава да ме види.
— Коя е Силвия?
— Беше най-добрата ми приятелка, преди всичко това да се случи. Премести се в Лондон, защото получи страхотна нова работа.
— И й загуби дирите?
Кимнах, но уточних:
— Всъщност беше нещо повече. Тя не ми повярва. Когато нещата с Лий тръгнаха на зле, се опитах да й кажа. Нужна ми беше помощта й. Представа нямам защо не откликна. Накрая спрях да я търся.
Той чакаше да продължа. Остави чашата си на паважа под седалката; от чая се издигаше пара и се виеше нагоре на красиви спирали.
— Мислех за онова, което каза — промълвих аз.
— Какво съм казал?
— Онова, за целувката.
— А аз се питах дали въобще ме слушаш.
— Просто ме изненада, това е всичко. Мислех, че не се интересуваш от мен.
— Явно успявам да крия чувствата си по-добре, отколкото предполагах — засмя се той.
В последвалата пауза съобразявах какво да кажа нататък.
— Слушай — обади се той, — не се притеснявай. Знам, че моментът е труден за теб. Не искам обаче това да ни спре да сме приятели.
— Не това ме притеснява — отвърнах аз. — Нужно ми е да ти разкажа всичко. Нужно ми е да разбереш какво се случи с мен. Не бива да решаваш какво изпитваш към мен, докато не узнаеш всичко.