Оправяйте се бързо. С обич от Стюарт (апартамент три) и Кати (апартамент две). Х
Помислих си: дано, когато се събуди, си спомня кои сме. Прибавих моите цветя към вазата с нарциси, за да не ходя да търся друг съд, и долях вода от мивката в ъгъла.
— Най-добре да си вървя — обявих аз и отново стиснах ръката й. — Ще дойда скоро пак да ви видя.
Телефонът ми звънна, щом го включих, докато чаках на спирката на автобуса на Денмарк Хил.
— Ало?
— Здравей, аз съм.
— Здрасти.
— Казах, че ще ти звънна.
— Знам. Как мина пътуването?
— Леко беше. Ти как си?
— Добре. В момента съм пред „Модзли“ и чакам автобуса.
— Така ли? Ходи да видиш госпожа М., а?
— Да. Спеше.
— Казаха ли ти как е?
— С никого не говорих. Влязох при нея и останах за малко. Автобусът ми идва.
— Не можеш ли да говориш с мен, докато пътуваш?
Чаках реда си да се кача след възрастна двойка и група тийнейджъри със скейтбордове.
— Бих могла, но предпочитам да не го правя.
— Да ти звънна ли по-късно тогава?
— Ако искаш — отговорих аз и се засмях.
— В колко часа?
— Дай ми поне два часа. Знаеш, че ме чака работа веднага щом се прибера.
Понеделник, 19 април 2004 г.
Първият път, когато Лий ме нарани — имам предвид първия път, когато ми причини физически наранявания — се наложи да си взема една седмица болнични. Излъгах, че съм болна от грип, но ми повярваха, защото наистина звучах доста зле при позвъняването ми в понеделник сутринта. Трябваше да мине цяла седмица, преди синините по лицето да могат да се прикрият донякъде с грим. Най-издайническа беше цепнатата устна, но за нея не можех да предприема нищо. Носът ми, за щастие, не се оказа счупен.
Не е необходимо да обяснявам, че не отидох на лекар.
Той остана при мен пет дни. В утрото непосредствено след побоя се държеше дистанцирано. Гледаше ме така, сякаш съм изключително глупава и съм паднала нелепо на улицата. Независимо от това ми направи супа и ми помогна да се измия, като бършеше лицето ми с изненадваща нежност.
На следващия ден бе необичайно внимателен; каза ми, че съм единствената жена, която някога е обичал. Повтори ми, че съм негова — единствено негова; ако друг мъж дори ме погледне, щял да го убие. Заяви го непринудено, все едно между другото съобщава нещо, но знаех: ще го направи, способен беше да го направи.
За момента се налагаше да се преструвам и да се съгласявам с него. През онези пет дни се стараех да съм такава, каквато той иска. Повтарях му, че съм негова; само негова; че съм сбъркала, когато поисках да прекратя връзката; че го обичам.
В сряда вечерта той отиде на работа и аз премислих възможностите си. Отначало останах вкъщи, в леглото, и гледах телевизия, преструвайки се, че нищо не се е случило. Чаках ли, чаках да разбера дали ще се върне; дали това не е някакво изпитание.
Исках да звънна в полицията, но знаех, че ще провери телефона ми. Исках да изляза от къщата, да изтичам бързо до полицейския участък и да се моля да ми окажат защита. Нямаше да се случи, разбира се. Щяха да го разпитат, ако имах късмет, после щеше да има някакво разследване, през което време той ще е свободен да идва и да си тръгва и да има възможност да ме нарани отново; да има възможност да ме убие. Не си заслужаваше да рискувам.
В четвъртък звъннах на ключар и смених бравите на входната и задната врата.
От тази вечер започнах да правя цялостни проверки.
До следващия понеделник все още нямаше и следа от него. Питах се дали си е тръгнал завинаги. Една част от мен се надяваше той да изпитва угризения за стореното, да е променил отношението си към мен и да е решил да ме остави на мира.
По онова време все още бях отчасти оптимист.
Отидох на работа в понеделник и всички проявиха огромно съчувствие. Никой не се усъмни, че съм прекарала грип. Бях отслабнала пет килограма за една седмица, изглеждах бледа и немощна. Подутият ми нос беше спаднал, а синината — умело прикрита с тежък слой фон дьо тен.
Не стоях до късно; тръгнах си към четири.
След като се прибрах онзи понеделник следобед, двайсетина минути проверявах прозорците и вратите. Всички бяха затворени. Въздъхнах облекчено.
Не проверих спалнята; не виждах смисъл да го правя.
В десет отидох да си легна. На леглото ме чакаше малка купчина лъскави ключове и бележка:
Направи още ключове за новите си брави. До скоро, хх