Стен отвори лицевата плочка на шлема. Въздухът му се стори особен. После осъзна, че не е вдишвал непречистен въздух от… май не помнеше.
„Ама че прекрасен начин да воюваш“.
И като се замисли за войната, предстоеше да намерят път за слизане от планините. Зададе си въпроса — ще стигне ли енергията в скафандрите им, докато се смъкнат в топлите равнини? Скафандър без енергия беше безполезен като разнебитения „Гембъл“ в ледовете под тях.
„Да се справяме с бедите една по една“, напомни си той. Нищо чудно неговите космонавти, които нямаха и нищожен опит в наземни сражения, да бъдат изненадани и изтребени от таански патрул.
Така поне щеше да им е топло накрая. Стен събра хората си и се зае да ги организира за дългия поход.
59.
На третия ден след началото на десантната операция лейди Атаго прехвърли командния си пункт от „Форез“ в подвижен център на самата планета. Щабът й се разположи в чудовищна бронирана бойна командна машина клас „Чило“ на имперското разузнаване. Гигантската ББКМ с гъвкаво свързани сегменти беше широка почти 50 метра и дълга 150. Движеше се на четиридесет триметрови ролигона — тройки от колела с малък натиск върху повърхността, и можеше да преодолява и водни басейни. Ако ролигонът се натъкнеше на препятствие, оказало се твърде високо за колелата му, тройката просто се завърташе и повдигаше на оста си и се претъркулваше отгоре му. А понеже машината се състоеше от сегменти, можеше да се гъне и извива и хоризонтално, и вертикално.
Тътнеше напред, съпровождана от цял танков батальон и бронирани ракетни установки „земя — въздух“ само на няколко километра зад фронтовата линия.
Малкото оцелели имперски кораби изобщо не биха успели да проникнат през защитния периметър на зенитните батареи… но Атаго предпочиташе да не рискува. Мястото, което бе избрала за следващо разполагане на командния пункт, имаше няколко предимства — намираше се съвсем близо до най-обнадеждаващия пробив на таанците, наоколо имаше равни терени за кацане на кораби, а и не се налагаше сложна маскировка.
Като прикритие щеше да послужи огромно здание. Доскоро то приютяваше университетска библиотека в един от градовете около Кавит. А новият таански режим не се нуждаеше нито от хранилища за имперска пропаганда, нито от образование.
Разположиха под покрива шест грависледа с включени генератори на Маклийн, после ББКМ влезе на заден вход в сградата. Три етажа се надробиха и нападаха около купола на чудовището, но конструкцията издържа. Командният пункт на Атаго стана невидим от въздуха. Тя беше убедена, че помощните екипи за електронно противодействие ще заблуждават успешно имперските детектори.
Освен това тактическата ескадрила, която толкова тормозеше таанците, бе унищожена. Лейди Атаго мъничко съжаляваше, че командирът на ескадрилата Стен не е пленен. Можеше да му уреди показателен процес с подобаващо наказание, предавано и на имперските комуникационни честоти. Току-виж, би обезсърчила някои по-агресивни офицери, които още се съпротивяваха на таанците.
Лейди Атаго обаче не изпитваше особено задоволство от успехите на нашествието.
Таанците все пак бяха натикали основните опълчващи им се имперски части в околностите на град Кавит и бавно затягаха примката. Районът се сви до някакви си двеста квадратни километра. Имаше пръснати по планетата имперски сили, които се бранеха, но до няколко дни щяха да бъдат унищожени.
Сега защитаваната от имперските части територия се свеждаше до самия Кавит (таански ударни групи понякога достигаха предградията му), флотската база и хълмовете до нея. Подводни отряди на таанците вече бяха отнели всякаква възможност за оттегляне по море.
Но тези постижения се плащаха с реки от кръв.
Три таански десантни корпуса в пълен състав, равностойни на около четири имперски гвардейски дивизии, кацнаха на планетата заедно със своите поддържащи части.
И вече дадоха своя десятък в боя. Не, поправи сама себе си лейди Атаго. Загиналите бяха много повече от един на десет. Пратеният като авангард корпус напираше упорито към град Кавит… и налетя катастрофално върху отбраната на гвардейците. Организираха четири атаки, които завършиха с тежък неуспех. В такива обстоятелства Империята би изтеглила от сражения своята част, за да я държи в резерв, Докато попълненията я направят отново годна за бой.
Таанците бяха по-практично настроени. Влезеха ли в битка, техните части не се оттегляха до победата. В противен случай оставаха на предна линия, докато не понесат най-малко седемдесет процента загуби. С малцината оцелели подсилваха други подразделения, а самата част се разформироваше и се създаваше наново от нулата.