Той, Тапиа и Килгър претърсиха голямата сграда. Наглед постройката бе вдигната, обърната наопаки, изтръскана и върната върху основите си. Чупливите предмети бяха натрошени. Всичко възможно беше разхвърляно и изцапано.
— Имам си аз теорийка. Не ще да са го сторили имперски хора — преди четири дни те са тичали презглава към Кавит. Само таански войници ще да са били толкоз прилежни. — Докато говореше, Килгър пълнеше торба от плас с неразкъсани дажбени пакети. — А мойта теорийка гласи, че хорицата са се мъчили да угодят и на тия, и на ония преди войната. И хич не са станали симпатични на другите таанци. Та като са кацнали войскарите, техните побратими селяни са си уредили сметките и…
Килгър млъкна и вдигна едно шишенце, търкулнало се до един шкаф. Подхвърли го на Стен, който прочете етикета: „Фабрика Махони — ябълкова ракия и торове. От 130 години предлагаме прекрасни плодове и пиячка“.
— Ще вървим, значи, по стъпките на майстора — с престорена тържественост изрече Алекс.
Тапия не проумяваше защо сред толкова смърт двамата офицери неочаквано прихнаха.
Оттогава се придвижваха само нощем.
И то съвсем бавно — не само защото внимаваха, а и заради неопитността на космонавтите. По езика на Стен оставаха постоянни белези от зъби, докато се мъчеше да не избухне от гняв.
Тези хора не бяха от „Богомолка“. Не бяха и от гвардията. Гадост, дори не бяха новобранци от пехотата. „Затваряй си устата, капитане, стига си очаквал от тях да бъдат свръхвойници. Но така войната може и да свърши, докато се домъкнем в Кавит. Е, и? Капитане, ти много ли припираш отново да си под обсада и да те убият? Млъквай и върви“.
През четвъртата нощ Контрерас се натъкна на стопанството на Фреда — в най-буквалния смисъл, защото се просна върху изтеглени намотки режеща тел. За щастие дрехите я опазиха от сериозни рани. Другите я измъкнаха, оттеглиха се под прикритието на близките шубраци и се заеха да умуват.
Отново Стен и Алекс тръгнаха напред и преодоляха телта и сензорите, без да бъдат забелязани. Щом видяха казармите, залегнаха и обсъдиха положението с езика на знаците, който бе създаден в „Богомолка“ за подобни обстоятелства. В него нямаше нищо сложно. Например разперени ръце означаваха „Какво е това?“.
Наподобено Т — таанци. Пръсти опипват яка — военни ли са? Завъртяна глава. Беше очевидно — таански войници биха се погрижили несравнимо по-добре за охраната, а и вероятно нямаше да оставят включени лампи.
Стен посочи облените в светлина казарми и с жестове изобрази цял въпрос: „Тогава какво правят там всички онези скапаняци с оръжията и грависледовете?“ В същия миг осъзна, че отговорът му е известен — това беше средище на таански революционери.
Почти сигурно долу се навъртаха и неколцина професионални войници. Досещаше се, че използват заговорниците за охрана зад бойните линии, полицейски операции и така нататък. Само че „и така нататък“ май включваше разправата с всички заселници — и имперски, и таански, които не са изцяло предани на делото.
Стен вече не се съмняваше кой е изтребил онова семейство в стопанството… и намисли как да се върнат в град Кавит.
На Килгър му хрумна същият план. Докато Стен погледне към него, Алекс вече събираше двете си длани, долепяше ги до бузата си и опираше глава на тях.
Точно така. Сега трябваше да си намерят някой часови.
Откриха един на стотина метра по-нататък покрай режещата тел. Вървеше по участъка си и внимаваше да е с гръб към ярките лампи, докато оглежда тъмата отвъд. Двамата леко промениха намеренията си.
Килгър пропълзя на четири метра от часовия.
Стен също се притискаше към земята като змия, мина от задната страна на мъжа и пак се промъкна към него. Сви пръсти и ножът се плъзна в дланта му.
Дишай… дишай… очите надолу… Краката му се свиха под тялото и той се изправи. Три крачки, едната ръка обхвана брадичката на часовия, вдигна главата му назад и настрана. Ножът, хванат като шило за лед, се заби право в артерията. След две секунди мъжът загуби съзнание, след три и половина беше мъртъв.
Така се сдобиха с декор за капана „заспалия часови“. Разчитаха на правилото, че във всички армии задрямването на пост се смята за толкова тежък грях, колкото и извършването на противоестествени деяния спрямо командира.
Завлякоха трупа до един стълб, нахлупиха кепето на очите му и го оставиха да се отпусне. Заеха позиции в мрака на десет метра от двете му страни.
Рано или късно началникът на караула щеше да провери постовете.