И той го стори.
Бойна кола избръмча откъм казармите и пое по периметъра. Стен и Алекс лежаха долепени до земята, защото очакваха и двамата във возилото да носят очила за нощно виждане.
Така си беше, само че те търсеха своя часови, а не двама души в гъстата трева.
Началникът на караула видя своя „спящ“ подчинен. Явно реши, че трябва да му даде урок, защото колата спря на десетина метра.
Стен запълзя към нея.
Таанският офицер — един от „съветниците“ на Фреда — пристъпи тихо към прегрешилия. Щеше да му кресне в ухото. Ако часовият оцелееше от шока, щеше да понесе тежко наказание. Началникът на караула го предвкусваше. Според него тези селяндури започваха да се разпасват, и то само защото истинските бойни части побеждаваха.
Наведе се… и дланта на Алекс се стовари върху челото му в тейшо-дзуки. Нанесен от нормален човек, ударът зашеметяваше. Но с цялата сила на мускули, свикнали с тройно притегляне, ръката направо раздроби черепа на офицера.
Килгър взе оръжията на двамата и хукна към колата.
Стен избърса острието на ножа в туниката на вече покойния водач и се настани пред пулта за управление. Сложи си очилата на водача, издигна колата на три метра във въздуха и я подкара с максимална скорост натам, където го чакаха неговите хора.
Отново имаха маневреност.
62.
Таанската бойна кола даде на Стен и неговите корабни смотльовци не само подвижност, но и прикритие. Той си представяше логиката на таанците: всички цивилни возила или са спрени от движение, или са конфискувани, а имперските грависледове са в обградения Кавит. Следователно който пътува пред очите на всички, е таанец.
Все пак се погрижи за лека маскировка — щом натовари хората си, намери най-прашния път наблизо и мина три пъти на сантиметри над повърхността му. След това се понесе към града — поредният изтормозен водач на бойна кола се мъчи да откара поверените му прашни войскари до фронтовата линия.
Единственият възможен проблем бяха полицейските контролни пунктове точно зад фронта… но те биха проверявали пропуските и документите на онези, които се отдалечават от битката, а не на стремящите се към грохота на оръжията.
После им провървя още повече. Един патрулиращ на пътя таанец им махна да отбият, за да профучи с предимство конвой от тежки товарачи. Возилата изобщо не спазваха дистанцията, промеждутъците между грависледовете се проточваха на стотици метри. Стен лесно се вмъкна в опашката на конвоя и още по-лесно кривна в една пресечка, щом стигнаха до предградията.
Имперският периметър се бе смалил. С огромното си числено превъзходство таанците стягаха обръча. Стен успя да се изплъзне на три улични патрула и накрая прецени, че достатъчно си е насилвал късмета.
На два километра от бойните линии натика грависледа в третия етаж на едно порутено здание и се зае да мисли тактически. Отсега опасността щеше да нараства непрекъснато — таанските части щяха да се озъртат за патрули, проникнали в техните позиции, а ничията земя между враговете криеше още по-големи рискове.
Никак не беше изключено да ги гръмнат собствените им хора — Стен нямаше как да се досети що за пароли и сигнали използват.
Изходът от техните затруднения беше въплътен в човек от охраната, който носеше бяла униформа.
„Бели униформи ли? — замисли се Стен. — В зона на бойни действия?“
— Тука ще да си имаме тузари и кухи церемонии — отбеляза Килгър и дръпна бинокъла от очите си. — Що не се възползваме?
— Килгър, ти просто си търсиш повод да очистиш още някой голям началник.
— Вярно. Ама нали ще е разкошно?
Беше прав.
За пореден път Стен и Алекс отидоха да разузнаят — от покрив на покрив се добраха до място, откъдето ясно виждаха часовия. Втори часови стоеше от другата страна на бившата градска улица, сега представляваща по-малко затрупана ивица от развалините.
Зад военните полицаи личаха две позиции на сдвоени скорострелни оръдия. По-назад имаше танкове и ракетни установки, разположени около куп верижни машини. Явен команден пункт — от гъсеничните возила стърчаха повече антени, отколкото от гнездо на малки скариди. Тук се намираше командният пункт на бронираната бригада, която подкрепяше десантните корпуси на таанците. Точно между Стен и имперските позиции.
— Да се пъхнем ли под носа на тия пазачи?
Можеха… и го направиха.
По-неопитни и не толкова цинично настроени войници сигурно щяха да заобиколят командния пункт. Но Стен и Алекс съзряха своя шанс.
Според знанията, натрупани лично от тях или преподадени им в „Богомолка“, около щабовете има засилена охрана. Съставът й може и да е подбран в началото по способности и умения, но неизбежно се превръща в сбирщина, стремяща се към спретнатост и блясък. Най-вероятно я командват млади офицери, изгарящи от амбиции или разчитащи на дебели връзки. Техните части бавно и почти незабележимо се превръщат от бойни в парадни.