Войниците в тях получават повишения и похвали за сиянието на ботушите си и лъскавината на копчетата си. След много часове в усилията да се издокара такъв човек никак не е склонен да гази в калта просто защото е чул странен звук.
Не биваше да се пренебрегва и самонадеяността — кой би посмял да нападне могъщите?
Стен и Алекс имаха намерение да злоупотребят с тази самонадеяност.
Туристите се блещят, когато военните сменят караула. Това се прави пред дворци, с парадни униформи, с голяма помпозност и в уречено време, и то с много дрънчене на оръжие — колкото се може по-хромирано и старовремско. Тази работа не бива да се върши по същия начин, ако има риск наоколо да се навъртат лоши типове… но традицията си е традиция, дори да е само от седмица.
Стен и космонавтите му се възползваха до дупка от шанса.
Смяната на караула около таанския генерал се извършваше от няколко взвода, маршируващи в стегната колона до всеки пост, където с викове и трясък началникът на караула провеждаше строеви преглед на стария часови и го освобождаваше. Той удряше в земята приклада на оръжието си и напето отиваше в края на колоната. После поставяха новия часови и взводовете с тропот се понасяха към следващия пост.
Естествено смяната ставаше в определен час с безукорна точност.
Стен знаеше, че човешката душа е в най-плачевно състояние около четири сутринта. И тогава направи своя ход.
Дрънчене… тракане… изкрещени заповеди… и тринадесетте души на Стен се прокраднаха безшумно край току-що застаналия на пост, прозяващ се часови, право към сърцето на командния пункт на Атаго.
Маршируваха открито под строй (Стен пламенно се надяваше, че неговите смотльовци вървят горе-долу в крачка) и минаха, без никой да ги спре.
Първи етап — изпълнен. Втори етап — да си намерят скривалище.
Килгър подбра брониран транспортен гравислед, спрян на земята на около 150 метра от верижните машини на началниците. Плъзна се през незалостения входен люк с кукри в ръка. Стен чакаше отвън, за да помогне при нужда.
Чу само едно предсмъртно хъркане, преди Килгър пак да подаде глава. Ножът му не беше окървавен. „Не е зле — каза си Стен. — Момъкът още е пъргав“.
Махна на останалите единадесет да влизат. Свряха се да чакат зората.
Стен, Фос, Килгър и Тапиа се изреждаха да дежурят пред екраните на грависледа. Планът вече се превръщаше в дебнене на сгоден случай. Рано или късно, предполагаше Стен, може би на свечеряване, щяха да преместят войски напред. И пак щеше да настъпи хаос. Никой не би се усъмнил в група войници, които отиват от командния пост към предната линия. Поне така се надяваше.
Щяха да се придвижват в таански униформи. Отначало Стен реши, че всеки мъж и жена ще бъдат предрешени така — в един товарен отсек беше пълно със запечатани пакети, надписани „Униформа, нисши чинове, мод. 113“. Само че бе добавено и „Пълна парадна, умерен климат (бяла)“.
Стен реши, че ако облече корабните си маймунки в тези униформи, вероятно биха се измъкнали без проблеми от командния пункт… но нищо не пречеше да си навлекат неприятности при срещата с първия таански фронтовак.
Щеше да има обаче и друг шанс.
В ранния следобед Стен помисли, че го е открил. Откъм предната линия изсъскаха бойни коли и от тях слязоха таански офицери.
„Щабно съвещание — досети се той. — Щом започнат да се разотиват, ще можем да се вдигнем от земята и да потеглим“.
После се разнесе тътен и голям войскови гравислед изфуча към командния пункт. На хиляда метра над него скимтяха два тежки кръстосвача на таанците.
— Адска гнус — обади се Алекс, който се взираше в екрана през рамото му. — Идват големи клечки.
Грависледът докосна земята и спусна рампа. По нея на бегом слязоха таански войници в бойни униформи.
— Хе, де да знае човек, че таанците отглеждат голиатовци!
Войниците бяха много високи. И много широки в раменете.
Великаните се строиха в две редици по дължината на рампата.
И Стен вече знаеше какво ще се случи.
Извърна се от екрана и се взря в Алекс. Мъжът от тежкия свят бе пребледнял.
— Момко, нямаме избор, а? — прошепна той.
„Нямаме“ — безмълвно потвърди Стен.
Взе уилигъна, подпрян до пулта под екрана, провери прицела и заряда. После се премести при входния люк и го открехна предпазливо.