— Аз съм капитан трети ранг Стен. От Имперския флот. Имам малко хора пред телените заграждения, които трябва да доведа.
Вече си бяха у дома.
63.
Махони и адмирал ван Дорман се взираха начумерено в холографска ситуационна карта, която запълваше повечето пространство във верижната машина на генерала, когато Стен се яви да докладва.
— Къде се забави толкова? — изсумтя Махони.
Е, добре де. Стен всъщност не очакваше да го посрещнат като блудния син. Когато генералът оглавяваше корпус „Меркурий“, най-висшата похвала от устата му гласеше: „Изпълнихте задълженията си удовлетворително“.
После видя как Махони прикри широката си усмивка и му олекна.
Огледа картата и отново му натежа на душата — Империята бе попаднала между чука и наковалнята.
Махони докосна един регулатор, общата схема на полесражението изчезна и я замени една част от нея.
— Остатъците от твоите екипи отбраняват част от фронта… — показалецът на генерала мушна в миниатюрен булевард, състоящ се наполовина от руини — ей тук. — Стен си каза, че районът му изглежда смътно познат. — Тъй като имаме малък… ъъ, излишък от корабни плъхове без кораби за обслужване, твоите хора станаха пехотинци. Назначих им за командир старшия подофицер… май че беше Сътън. Разполага с твоите екипи, събрах им оттук-оттам и около седемдесет и пет чиновници, отговорници за връзките с обществеността и подобни.
Стен запази лицето си безизразно. „Страхотно. Не само бойните ми екипажи измират, а сега и всичките ми техничари са мъртви“.
— Колкото и да е странно — продължи Махони, — те великолепно удържат позициите си. Незнайно защо таанците ги халосаха яко само два-три пъти.
— Флотът умее да се сражава — вметна ван Дорман.
Махони не би си позволил да му отговори подобаващо, особено пред по-нисш офицер.
— Но щом и ти си избрал да се върнеш между живите — каза той на Стен, — ще изтегля твоята част от предната линия. Искам да заемете ето тази позиция.
Над масата се появи друга част от град Кавит — ниско голо хълмче на броени километри от флотската база, заобиколено от разрушени жилищни комплекси.
— Смятахме, че това е обикновен парк. Но един от моите спецове по разузнаване откри, че е старо укрепление. Преди около век и половина тогавашният командир на 23-ти флот решил, че базата има нужда от допълнителна охрана. Ако схващам правилно, имперските субсидии през онази година са били твърде щедри. Сигурно десетина години по-късно парите просто са свършили, защото зарязали укреплението и оставили над него да поникне тревичка. Но според нас то все още може да бъде използвано.
Махони се обърна към друг екран и набра схема. Тя показваше хълма в разрез. Имаше отвесни шахти към подвижни оръдейни кули, а под тях — четири хоризонтални равнища.
— Типична пасивна отбрана — отсъди генералът. С още един бутон показа укреплението в изглед отгоре. — Четири зенитни скорострелни оръдия тук… и тук. Кулите изскачат при нужда, а оръдията могат да стрелят до петнадесет градуса под хоризонталната си линия. Във всяка от основните кули има противовойскови огнестрелни оръжия. Вътре има и дванадесет ракетни шахти, но да не си припарил до тях. Тези два малки купола имат четирицевни установки с реактивни снаряди. Това ще е новата ти квартира. Някакви въпроси?
— Тъй вярно, сър. Първо, нали казахте, че може да бъде отбранявано?
— Надявам се и на нещо по-добро. Ако вярваме на архивите, укреплението е било предназначено за резервна опорна точка. И затова вътре са оставени дажби, гориво за подвижните кули и боеприпаси. Вече ти казах да не се занимаваш с ракетите — след толкова време е дяволски рисковано да се борави с тях. Ако в укреплението липсват муниции за оръжията, значи си затънал в дракх — всички калибри са остарели колкото „Блатен паток“.
Ван Дорман изсумтя, но си замълча.
— Защо не прехвърлихте моите хора там досега?
— Амии… — проточи Махони — има едно проблемче. Както излиза, укреплението е на три километра в тила на таанците. А не вярвам твоите хора да са много вещи в хитрините и потайността… Щом се настаните вътре, Стен, искам пълен доклад за състоянието. Ще съгласуваш с този щаб началото на бойните си действия. Убеден съм, че ще си намериш купища удобни мишени.
— Благодаря, сър. — Стен отдаде чест.
Значи каквото бе останало от подчинените му, щеше да влезе в ролята на противопожарна команда.
— Още нещо, капитане. Ще те оставя да си избереш позивните.
Стен помисли и каза:
— „Форт Ш’аарл’т“.
— Това е всичко.
Първо, каза си Стен, трябваше да открие колко зле са оръфали таанците невинните му техници.