През четвъртата и петата нощ поведе флотските си хора напред. Канонадата продължаваше, но обстрелът вече се отклоняваше от двете страни на маршрута им.
„Твърде сложно — внушаваше си той. — И това го има, да. Но разполагаш ли с друга възможност?“
С Алекс не можаха да измислят нещо по-свежо. Затова в полунощ групи по трима напуснаха имперските позиции, за да бъдат посрещани и насочвани ръка за ръка от водачите.
Стен залагаше на шанса четиридесет процента от отряда му да доближат форт Ш’аарл’т, преди таанците да ги надушат. Ако двадесет процента успееха да се вмъкнат, а прастарите оръжия на укреплението бяха в изправност, току-виж щеше да задържи позицията. Иначе всичко се превръщаше в пълна глупост.
Към края на петата нощ — в четири часа — Стен ликуваше.
Флотските смотльовци влязоха във форт Ш’аарл’т от първия до последния. Започваше да вярва в тях. По мълчаливо съгласие с Алекс двамата се отказаха от прякора, който им бяха дали.
— Бива си ги — изтъкна Килгър. — Ако щат, да се наричат Кембъловци, колещи Килгъровци, няма да се муся.
Сега трябваше да се убедят дали идеята да се сражават оттук не е нелепа като розов слон… и какво ще могат да направят.
65.
И по сивия си циментов цвят укреплението се различаваше от розов слон, а и по годността си за нещо. Съществата, консервирали това съоръжение, бяха свършили работата си съвсем поносимо.
Стен намери командния център на втория етаж и изпрати групи да проучат останалите части от новата им база.
Фос зяпаше компютъра за управление на огъня.
— Леле, божке — дивеше се той. — Те сериозно ли са очаквали някой да стреля, като работи с това чудовище? Тая гнусотия трябва да се включва с крачен стартер.
Сложи си изолираща ръкавица и докосна превключвателите за захранването. Според чертежите антените на сензорите бяха вградени във вид на мрежа в бронята на укреплението, значи нямаше да щръкнат като пружини от тревата в парка и да издадат всичко.
Въздухът завоня на опърлена изолация… но компютърът живна. Фос разгъна съвременен портативен компютър, извади екрана му и се захвана да съставя работен речник. Вярно, старият компютър работеше, но символите и датчиците принадлежаха на отдавна потънала в миналото епоха.
Стен приведе в готовност системите за поддържане на жизнената среда. Почнеше ли се боят, щеше да ги задейства, но засега хич не му се искаше на повърхността да жужат вентилатори. Той и хората му просто трябваше да изтърпят миризмата. Цялото укрепление лъхаше на застояло като отдавна забравен гардероб.
Около половината от екраните светнаха. И Стен отново не докосна превключватели на пулта, които щяха да завъртят сензорите наляво-надясно.
„Дотук добре — каза си. — Мога да се прицеля в нещо… струва ми се. Я да видим работи ли някое от гърмящите нещица“.
Качи се в дежурните стаи на горния етаж. Командирите на отделения вече разпределяха войниците си по постове. Стен ги остави да си вършат работата. Зае се да проучва схемата на личния състав. Сред липсващите късчета информация за старото укрепление беше и списъкът с необходимия персонал. Както той вече подозираше, би имал нужда от несравнимо повече хора от тези около 125 души.
Зае се мислено да ги мести и прехвърля. Поне не се налагаше да праща някого при ракетите… и от това имаше голяма полза. Без готвачи, пекари и така нататък… хората му можеха и сами да си нагъват дажбите. А вместо три смени щеше да има една дежурна и една почиваща.
Въпреки това не му достигаха към четиристотин войници.
Продължи огледа. Катереше се по отвесните стълбички във всяка оръдейна кула. Три от четирите скорострелни оръдия поне наглед бяха в изправност, една от четирицевните картечници май щеше да се задейства.
Поддържащите машини се бяха справили добре — оръдието пред него лъщеше мазно, по него нямаше прахоляк. Тапиа изучаваше оръжията, опитваше се да си представи точно как работят. В идеалния случай зареждането, прицелването и стрелбата се осъществяваха автоматично. Но при попадение в командния център или повреда на компютъра за управление на огъня всяка кула би трябвало да продължи боя самостоятелно.
Тапиа вече не се съмняваше, че би могла да изпробва подавачите на снаряди от арсенала на четвъртия етаж към кулите, без те да изскочат на повърхността. Стен й разреши да опита.
Застенаха и засъскаха механизми. Замъждукаха контролни табла, за да се оплачат на Тапиа, че не им харесва как се държат машинариите, после притихнаха, щом смазката зашумоля по отдавна празни каналчета и конвейерите-подавачи достигнаха нормални работни параметри.