Атаго заповяда на танковете си да атакуват през пробива.
По комуникационната мрежа плъзнаха сигнали и извън имперските позиции засъскаха хидравлични механизми, оръдейни кули пробиха чимовете, дулата им се завъртяха и намериха мишени.
Форт Ш’аарл’т оживя.
За да сее смърт.
66.
Никой в укреплението не можеше да е сигурен, че колкото и изправни да изглеждат скорострелните оръдия, няма да се пръснат още с влизането на първите снаряди в дулата им. Стен заповяда на екипите си да излязат от кулите и да затворят спускащите се люкове, преди да даде команда за стрелба.
Трите оръдия зареваха според грубичкия израз на Тапиа „като продрискани дракони“. При темп на стрелба 2000 снаряда в минута експлозиите се сливаха в плътна звукова стена.
Тези оръжия бяха конструирани като защита срещу маневрени нападатели от въздуха. Дори компютърът да беше първобитен в очите на Фос, имаше безупречна способност да се справя с мудни мишени като таанските танкове.
Снарядите уж бяха запалителни, но едва една трета от тях пламваха в полет. Нямаше значение — тежката струя метал пореше танковете като отварачка за консерви.
Щом Стен нареди на екипите да се върнат в кулите, чу как някой се разпищя: „Работи! Работи!“ Може и да беше Тапиа.
Форт Ш’аарл’т наистина вършеше отлично работата си.
Първата бронирана вълна вече мачкаше доскорошните имперски позиции, когато Махони заповяда на укреплението да открие огън. По същото време тричленни групи гвардейци със самонасочващи се противотанкови ракети се подадоха от дупките си и разпердушиниха първите машини за броени минути.
В трикилометровата ивица между укреплението и бойните линии Стен разполагаше с предостатъчно мишени.
Лейди Атаго държеше основните си бронирани части по-назад, за да укрепи с тях пробива. Таанците знаеха, че владеят въздушното пространство и че от периметъра няма пряка видимост към тях, затова наредиха танковете в гъсти колони по предвидените маршрути.
Стен или по-скоро Фос (или по-скоро компютърът на укреплението) даде команда оръдията да прострелят по дължина тези задръстени пътища. Компютърът преброи шестдесет улучени и унищожени танка, преди вторични взривове да запълнят с огнени кълба улиците. Компютърът сякаш намусено уведоми Фос, че е загубил бройката.
Заблещука червена лампичка — включи се и кулата с четворната картечница, където се разпореждаше Алекс. Таанската пехота се опомни от потреса, че някой удря в гръб, и се устреми към хълма. Но докато противопехотната кула гърмеше, кашиците не можеха да се доближат толкова, че стрелбата им да е опасна. Никакво ръчно оръжие не би пробило бронята на укреплението… ако имаше нещо вярно във вехтата документация.
— До всички кули. Самостоятелни действия. Намерете си мишени.
Най-сетне Тапиа получи някаква власт. Седна в командната капсула на мястото на мерача. Доста приличаше на седалка от велосипед, но без колелата, а над дръжките имаше сим-шлем. Движението на ръчките се предаваше чрез собствения компютър на кулата към оръдието.
Четири танка се разхвърчаха на късове, преди атакуващата колона да обърне и да се скрие зад една сграда. Не се виждаха, но и не бяха в безопасност. Тапиа кресна гласова команда за максимален темп на стрелба и тропоса дълъг откос в основата на развалината. Останките се срутиха върху танковете.
Правеше си опити. Ако поддържаше непрекъснато максималната скорострелност, укреплението щеше да остане без муниции — един датчик вече показваше, че от снарядите за това оръдие са останали осемдесет процента. Тя се научи да пести. Минимален темп на стрелба (около 750 в минута) и почукване по бутона. И един танк по-малко.
„Брей, че интересно“ — каза си Тапиа. Забеляза шест верижни бойни машини, прекосяващи открито пространство, завъртя прицела, но закъсня — друга кула ги разпарчадоса. Тя изруга и отново огледа бойното поле.
Укреплението беше заобиколено от туловищата на горящи танкове. Димът се събираше в плътни колони. Тапия превключи прицела на инфрачервени лъчи и си намери нещо любопитно.
„Верижна машина… която не стреля по мен. Ама че забавно“. Това всъщност беше танкът на командващия таанската бронирана бригада. И понеже имаше нужда от сложна комуникационна апаратура, но конструкторите изобщо не искаха верижното возило да бъде веднага разпознато като мозъка, задвижващ нападенията, основното оръдие беше фалшиво. Тапиа прихна, прицели се внимателно и…
И укреплението се разтресе, а ушите й звъннаха въпреки заглушителите, които носеше целият флотски отряд.