В командния център Стен светкавично натисна един светещ в червено бутон. Кулите тутакси хлътнаха надолу и заелата позиции таанска артилерия нямаше по какво да стреля освен по хълмчето. Животоподдържащите системи бяха проветрили форта, имаха и запас от въздух в резервоари под налягане. Ако Атаго стовареше ядрен или химически заряд, Стен беше готов да изолира укреплението от външната среда.
Не вярваше обаче да се стигне дотам — Атаго имаше нужда от околния терен, за да атакуват частите й през него. А само във военните сим-филмчета войниците предпочитаха да се сражават в тромавите, неудобни и опасни бойни скафандри — правеха го, ако нямат друг избор.
— До всички бойни постове. Докладвайте.
— Кула А. Всички индикатори — в зелено.
— Кула В. Добре сме си. Адска шумотевица, шефе.
Разбира се, това беше Тапиа.
— Кула Д. Вдигат малко прахоляк. Никакви повреди.
— Началник, няма пррроблеми и в ловната дружинка — съобщи Килгър от противопехотната кула.
Лека-полека Стен се изпълваше с уважение към незнайните създатели на укреплението въпреки очевидното слабоумие на замисъла.
Светна екран и на него се появи Махони. След като форт Ш’аарл’т се разкри, той премина към обикновена връзка със Стен.
— Докладвай!
Насред операция генералът винаги се държеше крайно делово.
— Форт Ш’аарл’т — със същия официален тон започна Стен — е в пълна бойна готовност. Изпращам данни за изразходваните муниции… предадени. Нямаме жертви. Очакваме заповеди.
Махони се ухили.
— Удовлетворително, капитане. Дръжте се. Ще ви цапардосат с цялата си сила.
— Разбрано. Край.
Таанските щурмови машини бяха изтеглени извън обсега на оръдията в укреплението. Атаго опита с въздушни удари.
Без да очаква свестни резултати, Стен превключи компютъра за управление на огъня към обстрел на въздушни цели. Оръдията, вече на пълен автоматичен режим, се завъртяха нагоре с вой и забълваха пламъци.
Таански тактически кораби се посипаха на отломки от небето. „Това не може да се случи — умуваше Стен. — Аз работя със старовремска оръжейна система. Няма ли напредък в технологиите оттогава?“
Фос намери обяснението. Старовремска била, тъй ли? Оръдията проследяваха, а снарядите им се взривяваха при сближаване с целта на отдавна изоставени от всички честоти. Никой от таанците нямаше уреди за електронно противодействие, които да излъчват на тези честоти.
Стен започваше да се привързва към своя много сив и много стар слон.
— Милейди, да отменим ли атаката?
Атаго пусна още една програма в компютъра си.
— Отхвърля се.
Деска се постара изненадата му да не проличи.
— Загубите, които понасяме от едно-единствено укрепление, са неприемливи.
— Вярно е. Помислете обаче за друго — укреплението е изключително ефективно. А имперските войски са слаби. Следователно успеем ли да разрушим укреплението, ще бъдем в състояние да пробием окончателно през позициите им. Необходимо е само да променим тактиката си. Аз вече го направих. Първият етап започва след малко.
Таанците имаха късмет — лейди Атаго се бе помъчила да предвиди всякакви обрати, когато съставяше бойните си планове. Тя удари по форт Ш’аарл’т с кораби-монитори.
Не би трябвало да са включени в таанския флот за операциите на Кавит, защото не се виждаше каква полза ще има от тези метални грамади с едно-единствено предназначение.
Мониторите бяха огромни и вместителни бойни кораби, оборудвани с тежка броня и само с леко противоракетно въоръжение. Единственото им истинско оръжие беше единичната чудовищна ракетна шахта по централната ос, досущ като шахтите за „Кали“ в корабите от клас „Бълкли“, но несравнимо по-голяма. Ракетата (или по-скоро снарядът), изстрелвана от монитора, всъщност малко надвишаваше по размери тактически кораб.
Самата тя представляваше миниатюрен космически съд със собствени АМ2-двигатели. Един-единствен оператор я насочваше към целта. Ракетата беше предназначена за бойни действия около планети — използваха я само срещу укрепени малки естествени спътници или планетоиди.
Таанското разузнаване бе уведомило лейди Атаго, че в Пограничните светове липсват такива космически крепости. Все пак тя реши да добави към флота си два монитора. За всеки случай. И сега ги насочи срещу укреплението на Стен.
Един монитор увисна с носа надолу до самата атмосфера на Кавит и блъвна огън. Ракетата се стрелна надолу.
Веднага стана ясно защо тези кораби не се използват срещу близки цели. При пълна АМ2-тяга за оператора е почти немислимо да засече целта и да забие ракетата в нея. Разбира се, автоматичното насочване също е твърде бавно. В космическите сражения беше задължително разстоянията да са огромни, особено защото цената на всяка ракета беше горе-долу като на пилотиран тактически кораб.