И започна тежкият период: кацания, излитания, маневри на светове с разнообразна атмосфера, климат и гравитация. Досега бяха отпаднали само десетина кадети, загинаха само трима.
А после стана опасно.
Лотор имаше един лош навик… който го погуби.
Доста надарен пилот, той беше над средата в класирането на курса. По-късно Стен научи, че недостатъкът му се срещал често.
Лотор си въобразяваше, че полетът е приключил успешно, щом корабът му стигнеше до момента за кацане. Ш’аарл’т неуморно му повтаряше баналната истина, че никой полет не е стигнал до завършека си, преди пилотът да се е настанил в бара и да допива втората чаша.
Тази самонадеяност не се смяташе за прекалено опасна в епоха, когато бе овладяна антигравитацията. Лотор вероятно би могъл да изкара няколко живота поред с лични или търговски кораби, без да се натъкне на проблеми.
Само че имперското обучение предвиждаше и необичайни положения.
Ситуацията: Боен екип трябваше да бъде стоварен на свят, около който има почти чист вакуум. Повърхността се състоеше от силикатен прах, натрупал се в двадесетметров слой. От пълните с прах падини стърчаха остри като ножове зъбери.
Изискванията: Бойният екип трябваше да проникне незабелязано. Кацане с двигателите Юкава би вдигнало толкова прах, че да се образува и увисне за часове огромен облак, което непременно би издало екипа. Освен това при кацането си корабът не биваше да остави следа.
Решението: Задържаш кораба във вертикално положение петдесет метра над земята. Изключваш двигателите Юкава и се спускаш с генераторите на Маклийн. Задържаш се сантиметри над повърхността толкова време, че въображаемият боен екип да се стовари, после отлиташ.
Пилот-инструкторът даде задачата на Лотор, който я анализира и откри правилното решение.
Двамата се намираха в лек щурмови кораб от клас „Конърс“ с делтовидни криле. В обучението на пилотите не само се предвиждаха извънредни ситуации, но понякога (съвсем правилно) се използваха неподходящи кораби. Стен признаваше ползата от това — бе прекарал достатъчно време в сражения, за да знае, че когато човек има отчаяна нужда от гаечен ключ, понякога по неволя ще се примири и с клещи.
Но широките криле се оказаха последният пирон в ковчега.
Лотор вдигна носа на кораба и намали тягата в двигателите Юкава. Корабът пропадна около метър и той го задържа с генераторите на Маклийн. Полека намаляваше мощността и корабът плавно доближи праха долу.
Капанът на антигравитационното екраниране, разбира се, е скрит във факта, че „надолу“ е посока само спрямо генератора и няма никаква връзка с това къде трябва да е „истинската“ отвесна линия.
Корабът се намираше на три метра височина и според сетивата на Лотор се спускаше почти вертикално. Той явно реши, че това е достатъчно, затова занули генератора.
Корабът пропадна още един метър и едното крило се удари в щръкнала скала. Корабът се катурна.
Според дистанционния запис на полета пилот-инструкторът бе натиснал бутона за генераторите на Маклийн в същия миг, когато Лотор се бе досетил, че нещо е потръгнало твърде зле.
Лотор наду тягата в двигателите Юкава. Докато получи мощност, корабът полегна почти хоризонтално. Рязкото ускорение, съчетано с тласъка от генераторите на Маклийн, го завъртя като пумпал.
Завихреният прахоляк почти не позволяваше да се види краят. Камерите бяха записали само вероятен червеникав взрив от разпукването на кабината като консервена кутия и експлозията на въздуха в кораба.
Планетарният ден почти отмина, преди прахът да се слегне. Спасителните групи навлязоха опипом в търсене на тела. Така и не намериха труповете на Лотор и пилот-инструктора.
Стен, Ш’аарл’т и Бишоп си направиха свой помен и се опитаха да вкусят от всеки вид бира, до който Лотор не се бе докопал преди смъртта си.
19.
И други от курса загиваха — някои тъпо, други неизбежно. Оцелелите научаваха онова, което беше известно на Стен: колкото и да скърбиш, няма да ги възкресиш. Животът — а и летателната школа — продължава.
Казармите на школата не бяха толкова разкошни като онези през Първи етап, в които имаше толкова психокапани. Затова пък даваха отпуск, а и облекчаваха натиска върху кадетите, колкото да имат време за размътване на главите… и за приказки.
Любимата тема беше „Какво ще стане после?“. Съкурсниците на Стен много се палеха по нея. Разбира се, за всекиго се подразбираше, че лично той ще успее да получи пилотската си значка.
Особено интересен им беше въпросът „Какво ще стане после?“, отнасящ се за Стен. Повечето кадети бяха или новопостъпили, или от сержантския състав — при завършване щяха да ги произведат в подофицери или в лейтенанти. Имаше малцина като него — не само офицери, но и със средно висок чин. Захващаха се да нищят въпроса как би постъпил флотът с бивш армеец, който се е поиздигнал в таблицата за ранговете.