Според съкурсниците му това беше забавно, но така човек си гарантирал твърде кратка, ако ще и да е славна, военна кариера.
— Ти как мислиш, по дяволите, защо поначало се намърдах в летателната школа? — каза му Бишоп. — Някъде към третото кацане с Гвардията ми просветна в главата, че ония копелета пилотите се мъчат да ме загробят. Говоря ти за нашите. Бавно загряваш, капитане. Нищо чудно, че са те произвели в скапан офицер.
Но май взе да се прояснява, че Стен е прекалил с влюбването си в тактическите кораби. Няколко седмици преди завършването го извикаха на събеседване с коменданта на школата и половин дузина пилот-инструктори. И насред разговора той взе да проумява, че им е щукнало да го направят инструктор.
Той позеленя. Работата в тила го привличаше колкото и идеята да си присади нов грездей. Освен това беше твърде опасно да си пилот-инструктор заради всичките запасняци и новаци сред кадетите. Не изглеждаше обаче някой да се интересува от мнението му.
Този път Ш’аарл’т и Бишоп му съчувстваха от душа, вместо да се заяждат с него. Да си пилот-инструктор бе тежка участ — не по-лоша от смъртта, но нямаше голяма разлика.
Страховете му се оправдаха. Научи, че е избран да остане в летателната школа като инструктор. Дори била подготвена заповедта в отдела по личния състав на флота.
Но тази заповед бе отменена някак, преди да е стигнала до Стен. И бяха дадени други, изрични нареждания… от „най-високо равнище“, както гласеше съпровождащият факс до коменданта на школата.
Комендантът възрази, но някой го просвети, че това „най-високо равнище“ е на самия Първичен свят!
Стен стигна до извода, че най-голямата разлика между армията и флота е много по-голямата флотска учтивост.
Армейските заповеди грубо хващаха кашика за яката и му казваха къде да отиде, какво и кога да направи. Иначе лошо му се пише.
А флотските заповеди…
„На вас, капитан трети ранг Стен, е разпоредено и заповядано по волята на Вечния император да поемете командването на Тактически дивизион Y47L, който ще бъде предаден за експлоатация в имперския космодрум «Соуард».
Освен това ви е разпоредено и заповядано да заминете с Такдив Y47L, за да изпълнявате задачите, които ще ви бъдат възложени в района на системата Калтор.
Ще се представите на флотски адмирал Кс. Р. ван Дорман, 23-ти флот, и ще служите под негово командване.
По-подробни разпореждания ще получите на по-късна дата“.
Спасен! Спасен от Бога с многото имена.
Стен отдели време само да научи, че системата Калтор принадлежи към Пограничните светове — значи щеше да е съвсем близо до таанците, щом положението се сгорещи — после нададе весел вопъл и хукна да потърси приятелите си.
Имаше намерение да разцелува Ш’аарл’т.
По дяволите, толкова му беше хубаво, че можеше да разцелува и Бишоп.
Завършването на Втори етап изобщо не приличаше на последния ден в Подбора.
Дипломираните кадети хвърлиха главния пилот-инструктор във фонтана на школата. Когато комендантът на школата възрази сдържано, хвърлиха и него там.
Двамата възрастни офицери седяха до подмишниците в оцветената с виолетова боя вода и гледаха лудориите наоколо. Накрая комендантът се обърна към главния инструктор.
— Човек би очаквал, че за толкова години все ще им дойде наум нещо по-оригинално от обикновеното ни мятане в този фонтан.
Инструкторът беше зает да изстисква водата от шапката си и не отговори.
Ш’аарл’т, Бишоп и Стен се сбогуваха сълзливо, зарекоха се да си пишат, да се срещат всяка година, изредиха и всички останали празни обещания, които хората на служба никога не изпълняват.
Ш’аарл’т още чакаше своите заповеди, а Бишоп получи точно такива, каквито искаше — да си хвърка с голям невъоръжен лихтер из небето от една неизследвана (значи и мирна) звездна система към друга.
Стен се чудеше дали изобщо ще види отново някого от тях.
21.
Нямаше никакво великолепие, всъщност внимаваха изобщо да минат без церемонии, когато лейди Атаго прехвърли командния си пункт от линейния кораб „Форез“ в безкрайно по-малкия „Женя“.
Адмирал Деска бе отделил немалко време през военната си кариера да проучва своята началничка. Тя презираше разните превземки и пресилвания на военните ритуали. Изискваше единствено човек да върши точно каквото му е казала, и то без да се двоуми нито секунда. Всякаква ненужна пищност я настройваше крайно подозрително.