Стен се опомни, погледна си часовника и побърза да влезе в асансьора.
Когато излезе от него, завари не един, а четирима часови в пълна парадна униформа и един много отегчен, но много гиздав дежурен палубен офицер.
Отдаде чест на несъществуващото и недостъпно за погледа „бойно знаме“ — някъде в посока към кърмата, — после и на дежурния, след това му връчи копие от поканата и служебната си карта.
— О, Господи! — възкликна лейтенантът. — Капитане, допуснали сте голяма грешка.
— Нима?
— Тъй вярно, сър. Щабът на адмирал Дорман е в центъра.
„В центъра“ ли? Да не говореха на свой жаргон в този флот?
— Това не е ли флагманският кораб?
— Тъй вярно, сър. Но адмирал Дорман предпочита хотел „Карлтън“. Казва, че там имал повече простор за мисълта.
Стен го изгледа безмълвно.
— Сър, ще закъснеете прекалено. Нека изкарам един гравислед. Адмирал Дорман много държи на точността.
Чудничко начало на новата служба.
Дори адмирал Дорман да държеше на точността, изискването се отнасяше само за подчинените му.
Стен се добра до хотела препотен от паника — закъсняваше с двайсетина минути. Отведоха го до най-долния от трите апартамента, които заемаше Дорман, той се представи на надутия флагмански секретар и му бе казано да седне и да чака.
И той зачака.
Но не скучаеше. „Преливащо от ужас изумление“ би бил по-точният израз за състоянието му, докато надаваше ухо на разговорите между влизащите и излизащи офицери.
— Разбира се, ще се постарая да обясня на адмирала колко е трудно да бъде премахнат слоят от анодното оксидиране, но и ти знаеш колко обича той сиянието на лъскавия бронз — казваше един дебел щабен офицер на един угрижен капитан на кораб.
— Чудесно. Договорихме се. Ти ми даваш Дж’рак за турнира по бокс, а аз ще ти отстъпя моите барабанисти и тръбачи — се чу от разговора между двама капитани на кораби.
— Лейтенант, изобщо няма да ви разреша такива учения. Вече изчерпахте квотата си от учебни ракети за това тримесечие.
— Но, сър, половината от екипажа ми са новобранци и аз…
— Лейтенант, аз съм се научил да изпълнявам заповеди. Не е ли време и вие да се научите на същото?
Но истинското стъписване нахлу у него, когато от един асансьор се изтърсиха двама души. Бяха просто прекрасни.
Капитан на кораб — млад, дързък, висок, хубав и рус. Съвсем неофициалните му бели дрехи прилягаха на стройното му тяло и подчертаваха мускулите му.
Спътничката му, също руса, носеше спортни шорти.
Смееха се, наслаждаваха се на лекия живот.
Стен ги намрази и в червата от пръв поглед.
Увлечени в бърборене, двамата го подминаха и тръгнаха по коридора. Жената изведнъж се извини, спря, стъпи върху облегалката на едно кресло и нагласи спортната си обувка. Очите й най-спокойно прецениха Стен. После тя се засмя, хвана спътника си под ръка и двамата се скриха от погледа му. Във фигура като нейната беше почти невъзможно да не се зазяпаш. И Стен си зяпаше.
— Абсолютно забранена територия, капитане — обади се флагманският секретар.
Не че на Стен му пукаше — но все пак изви вежда питащо.
— Дамата е дъщерята на адмирала.
Стен се канеше да подхвърли нещо ехидно, но го спаси бръмченето на комуникатора. Въведоха го в кабинета на адмирала.
Думата „кабинет“ изобщо не отдаваше дължимото на това помещение. Според Стен по-царствено изглеждаха само някои церемониални зали в двореца на Императора. Винаги склонен към цинизъм, той се зачуди дали обзавеждането е купено с лични пари на Дорман, или адмиралът е измъдрил някоя хитринка.
Флотски адмирал Ксавие Рийн ван Дорман беше не по-малко интересна гледка. Мъж с вчесана беловласа грива, нетрепващ поглед, остра брадичка и внушителен гръден кош — всичко у него натякваше: „Водач“. Предводител, когото подчинените му ще следват и през портите на ада. След първите десетина минути от разговора Стен почти не се съмняваше, че именно там са обречени да попаднат повечето от тях.
За ван Дорман можеше да се каже, както се бе твърдяло и за друг офицер столетия по-рано, че никога не позволява някоя оригинална мисъл да му развали настроението.
Въпреки това наглед беше самото въплъщение на водач — достоен да говори пред всеки парламент, да уталожи тревогите на всеки политик, да произнесе реч на всеки банкет, да развее всеки флаг… и напълно негоден да командва флот, който според Стен можеше всеки момент да се окаже на първа линия в отбраната по време на война.