Гнус, гнус, гнус!
Стен отдаде чест, безупречно се обърна кръгом и излезе.
Преведени на човешки език, последните думи на ван Дорман му отреждаха участта да си набира хора, докато се побърка. Кой офицер с капка мозък в главата би позволил на свестен подчинен да се запише доброволец за тактическите кораби?
Стен знаеше, че ще получи непрокопсаниците, размирниците и вечно недоволните. Отчаяно се надяваше, че поне такива изобщо не липсват в 23-ти флот.
24.
Космосът не е черен. Корабите пък не могат да се промъкват незабелязано. Въпреки това капитан трети ранг Лавон именно така си представяше какво прави неговият имперски разрушител „Сан Хасинто“, докато навлиза в системата Еребус.
Той беше шпионин, който се прокрадваше в нощта.
Тази задача бе възложена на „Сан Хасинто“ от командира на оперативното звено. Флотът се гордееше, че никога не пожелава доброволно, но и никога не отказва задача, колкото и да е нелепа или самоубийствена.
От официална гледна точка нямаше нищо необичайно. Имперските разрушители бяха проектирани и за разузнавателни мисии.
Но само в бойни условия. А не когато — според всяка мълва, която Лавон чуваше в офицерския клуб — всеки специално конструиран шпионски кораб, навлязъл в секторите на таанците, изчезваше безследно.
Заповедите обаче са си заповеди.
Лавон отдели време да обмисли тактиката си, преди да начертае курса. Тя включваше спирането на всяка машина, която е възможно да бъде засечена от вражески сензор — от климатиците до кафавтоматите в столовата. Стигна до догадката, че шпионските кораби са били открити, защото са се насочвали към целта откъм Империята или Пограничните светове. Затова си избра курс, по който „Сан Хасинто“ първо отлетя към едно разклонение на Таанската империя. След това от втората отправна точка проникна още по-надълбоко в напълно контролирани от таанците звездни купове, И чак третият отрязък от курса „върна“ кораба към сближаване със системата Еребус, в която му бе заповядано да разузнава.
В галактически мащаб и по неутрална времева скала курсът на „Сан Хасинто“ можеше да бъде показан като тътрене напред.
Корабът включваше своя АМ2-двигател за кратко, след това излизаше от хиперпространството и оставаше на място. По време на този престой всеки нормален сензор заедно със специално инсталираните системи, които им бяха осигурили, проверяваха дали „Сан Хасинто“ е засечен.
Лавон знаеше, че имперските сензори са по-добри от всичко, което имат таанците. И понеже на неговите екрани не се показваше нито един таански кораб, смяташе, че още се крие в сенките.
„Сан Хасинто“ се тътреше към умиращото слънце на Еребус.
И намери каквото търсеше.
Данните постъпваха като пълноводен поток. Тази звездна система беше огромна корабостроителница и космодрум. В един-единствен сектор имаше повече таански кораби, отколкото според оценките на разузнаването притежаваше цялата Таанска империя.
В този момент Лавон би трябвало да изключи сензорите и да офейка. Разполагаше с несравнимо повече сведения, отколкото бе събрал който и да било имперски кораб за проникване. И ако бе побягнал, корабът му може би щеше да оцелее.
Но Лавон, хипнотизиран от видяното, продължаваше да пълзи напред. В края на краищата имперските въоръжени сили имаха една тайна — в АМ2, единствения вид двигател за междузвездни полети, доставян само от Империята, се внасяха промени, преди да бъде продаден на други системи. Лавон знаеше, че на екраните в „Сан Хасинто“ двигателят на всеки таански кораб ще светне във виолетово.
Не знаеше обаче, че двигателите на определени таански кораби са маскирани. Загубата на мощност се компенсираше напълно от тяхната незабележимост.
И когато екраните блеснаха в червено и всички аларми писнаха, „Сан Хасинто“ се бе промъкнал прекалено наблизо.
Лавон нахълта в командната зала сред воя на сирената за обща тревога и незабавно се ориентира в положението: „отдясно“ бе засечено минно поле, пред тях се намираха централните светове на Еребус, а „отляво“ устремно напираше таански линеен кораб с рояк от кръстосвачи и разрушители.
Лавон запрати с пълна мощност „Сан Хасинто“ по нова орбита. Единственият им шанс беше в бягството… и в лукавството на командира. Аварийният маршрут за измъкване не водеше от системата Еребус към Пограничните светове, а напротив — направо към сърцето на Таанската империя. Отървеше ли се от преследвачите, можеше да промени курса в посока към дома.